Повечето хора гледат на децата като на безгрижни човечета с нула отговорности. Те все още не са на училище, не разбират напълно света около тях, нямат работа и не плащат сметките. Те трябва да са имунизирани срещу целия стрес от света на възрастните. Нали?
Всъщност това е абсолютно грешно!
Ситуации като развод на родителите, започване на предучилищна, преместване в нов дом, виждане на смущаващи изображения на екрана или финансов трус в семейството могат да причинят безпокойство при малките.
И така, как можем да помогнем на децата да се адаптират към тези ситуации?
Като ги учим на внимание
Проучванията показват, че вниманието може да помогне на малките деца да развият умения за цял живот, за да станат издръжливи и самоосъзнати по време на трудни периоди.
Как можем да научим децата на внимание?
Ето някои прости навици, които можем да възпитаме от най-ранна детска възраст.
Медитация
Колкото повече практикувате медитация с детето си, толкова повече заедно можете да извлечете всички физически, емоционални и умствени ползи от нея.
Според Боби Азарян, автор на The Mindful Child, „Фундаменталните принципи на невронауката предполагат, че медитацията може да има най-голямо въздействие върху познанието, когато мозъкът е в най-ранните си етапи на развитие“. И така, какво по-добро време да започнете тази практика с вашето малко дете от сега?
Медитацията може да помогне на децата да намерят спокойно умствено пространство, докато седят неподвижно. Дори само за момент.
И не винаги е нужно да седите неподвижно с кръстосани крака за дълъг период от време.
Медитацията само за 10 минути може да направи чудеса – както за детето, така и за възрастния.
В началото може да е предизвикателство да накарате едно буйно малко дете да остане неподвижно. Децата обаче учат бързо, така че докато продължавате, те определено ще се подобряват всеки ден.
Съзнателно изразяване на емоциите
Толкова много растеж и промяна се случват рано и е удивително доколко външният свят може да оформи развитието на детето.
Ето защо трябва да внимаваме как говорим с нашите малки деца. Можем да ги напътстваме чрез идентифициране и разбиране на чувствата им. Това умение в крайна сметка им помага да общуват и да се изразяват по-добре.
Помагайки на малките деца да се съобразяват с емоциите си, те се научават как да реагират и регулират по положителен начин. Например, когато малките деца назовават чувствата си, те научават нови думи от емоционалния речник. Те ще развият повишено съзнание за странните неща, които изпитват в телата си, и по-късно ще могат да обяснят защо се чувстват по определен начин.
Например, можете да кажете: „Виждам, че беше ядосан, когато това дете ти отне играчката“. Децата скоро ще станат страхотни „детективи на емоции“. Те ще се опитат да разберат себе си на по-дълбоко ниво. Конкретно, защо са се чувствали така в тази конкретна ситуация. В крайна сметка те се научават как да се отдръпнат от силните негативни емоции и да ги идентифицират и приемат, вместо да се борят с това, което чувстват.
Изграждане на благодарност като отношение
Отношението на благодарност не е просто да си благодарен, когато някой направи нещо хубаво за теб. Това е дълбоко чувство на признателност към живота – независимо дали е добър или лош, материален или нематериален. Всеки път, когато говорите за това, за което сте благодарни в живота, вие също така признавате красотата и доброто, които виждате около себе си.
Развиването на навик за благодарност е един от най-лесните начини да подобрите настроението си и да увеличите личното си чувство на удовлетворение. Благодарността обаче изисква и много практика. Така че, ако искате да култивирате благодарността в детето си, започнете го от рано, за да може да го приеме като навик!
