Веджимайт (Vegemite) – лепкавият черен пастет, базиран на остатъчен екстракт от бирена мая с различни зеленчукови подправки,

предизвиква национална гордост и възмущение още от изобретяването му преди век в Мелбърн

Пастетът с цвят на винилова плоча и силен вкус е една от най-популярните и най-противоречиво възприемани от чужденците местни храни в Австралия.

Солената разядка някога била толкова популярна, че се намирала в девет от всеки десет австралийски домакинства. Но нейният поляризиращ вкус я е вкарал в Музея на отвратителната храна в Швеция.

BBC припомня как в шоуто на Джими Фалън преди седем години

водещият така се гърчи докато я опитва, че австралийският актьор Хю Джакмън е принуден да му изнесе кратък урок

по консумация на веджимайт. Това не е течен шоколад и трябва да се намаже на тънко върху възможно най-стария препечен хляб. На върха на ножа.

А когато през март 2020 г. Том Ханкс намаза твърде дебел слой върху препечен хляб по време на карантина в Австралия, това

се превърна в световен скандал, който влезе в новините в Южна Африка, Камбоджа и Индия

Тези примери показват колко важно културно значение има пастетът за мазане, след като за пръв път се появява по рафтовете на магазините на 25 октомври 1923 г.. Бащата на пастета, станал австралийска гордост, е технологът по храните Сирил Калистър.

Днес, стогодишнината на веджимайтът е толкова важен момент, че Кралският австралийски монетен двор издаде специална монета по темата.

В началото Веджимайт бил окачествен като „епичен провал“.

Дори роднините на Сирил Калистър не осъзнавали постижението му.

Когато бил на шест, Джейми Калистър научава за славата на дядо си. Той признава, че като дете избягвал да се представя като внук на изобретателя на пастета, а в училище чувал подигравки, че дядо му изобретил фъстъченото масло.

Днес обаче той е автор на книгата: „Веджимайт“: Истинската история на човека, измислил австралийската икона„.

Джейми Калистър разказва интересни подробности за миналото на дядо си и историята на противоречивия австралийски крем за мазане.

„Това, което открих, беше забележително“,

казва Джейми Калистър.

Историята на дядо му Сирил Калистър има драматичен бекграунд. Първо във фабрика за боеприпаси, той се запознава със създателя на „Шерлок Холмс“ Артър Конан Дойл. По-късно, като стипендиант, посещава училище заедно с Робърт Гордън Мензиес, най-дългогодишния министър-председател на Австралия.

Сирил Калистър е иноватор в много области – от дехидратирането на храни до храненето, а опитът му в преработката на сирене дори впечатлява американската марка Kraft.

Когато през 1923 година Сирил изобретява „Веджимайт“, неговата цел е да създаде алтернатива на популярния мармалад от Обединеното кралство „Мармайт“ („Marmite“) по поръчка на мелбърнската компания Fred Walker & Co.

Потенциалът на творението на Сирил е огромен. По време на Първата световна война нападенията на германските подводници нарушават австралийските доставки на британския мармалад.

Недостигът на вносни храни продължава и след края на войната.

Така производството на надеждна австралийска версия на английския пастет се оказва изключително доходоносно. Но не веднага.

Мелбърнската компания за храни не може да понася миризмата, да не говорим за вкуса. Във фабриката се връщат повече буркани, отколкото излизат.

В отчаян акт компанията Fred Walker & Co променя името, но и това не помага. Докато съдбата на „Веджимайт“ не е преобърната, благодарение на Робърт Плимър от медицинския факултет на Лондонския университет „Сейнт Томас“.

Той прави

революционно открие и обявява пастетът за хранителна сила.

Как – в продължение на месец храни болните си гълъби с него, а когато птиците се възстановяват от полиневрит, причинен от недостиг на витамин В1, разбира, че екстрактът от дрожди е богат на хранителни вещества и на витамин В.

Фотокредит водеща снимка: © NBCUniversal