Вдъхването на нов живот на гардероба ви не означава задължително, че трябва да правите нови покупки. Има много начини да освежите външния си вид – от преправяне, през наемане на дрехи, та чак до носене на винтидж облекло.

През последните две години Стивън Лихейн провежда сесии по шиене от апартамента си в Лондон. В свободен съботен ден той обявява сесията на приятели и роднини. Всички те пристигат с дрехи от гардероба си, които биха искали да преработят в нещо „ново“.

„По цял ден седя на шевната си машина, докато приятели идват с раздърпани клинове, твърде тесни рокли или дънки, които вече не пасват на стила им. Жилището наистина оживява и има такова прекрасно усещане за общност. Усещане, каквото един търговец на бърза мода никога не би могъл да възпроизведе“, подчертава той.

По думите му поправката позволява на любимите дрехи да получат по-дълъг живот, а

рециклирането задоволява глада за нови дрехи

чрез промяна на съществуващите.

В сегашния си вид модната индустрия до голяма степен функционира по линеен модел. Всяка година се изработват над 100 милиарда нови облекла, но 92 милиона тона текстилни отпадъци

годишно се изхвърлят на сметището. Причината отчасти е, че в днешно време само 1 % от текстила се рециклира обратно в облекло. Тъй като модната индустрия допринася за до 10 % от глобалните въглеродни емисии, в доклад на Фондация „Елън Макартър“ се призовава за преход към кръгова икономика. Тя би включвала нови модели за достъп до дрехи. Сред тях са поправката, наемането на дрехи и пазаруването втора употреба.

Джени Соулсби от Хертфордшир, Великобритания, започва да „пазарува” от собствения си гардероб по време на Covid пандемията през 2020 г. Сега тя редовно се възползва от услугата преправяне на облекло, обувки или артикули.

„Това доведе до процес на

преоценка на дрехите ми –

продадох някои неща, поправих други и купувах само пет нови артикула годишно. Всичко останало е втора употреба“, обяснява Соулсби. Само през последната година тя е поправила три артикула – чифт дънки, ботуши и пола.

Тя е категорична, че ако обичаме нещо и знаем, че то е толкова старо, че не бихме могли да го намерим отново, си заслужава да го запазим.

Преоценката на гардероба ѝ включва и справяне с „глада” за нови дрехи, предизвикан от марките. Те масово налагат тенденции и нови модели. Според нея това е модел, който са възприели дори някои търговци на стоки втора употреба.

„Много продавачи

поддържат усещането, че трябва да имаш

даден продукт. Това може да доведе до прибързани действие и лоши покупки“, категорична е тя.

Лиза Венске, копирайтър от Берлин и верен купувач на стоки втора употреба, е съгласна с нея. През 2017 г. тя взема новогодишно решение да купува единствено дрехи втора употреба за гардероба си в продължение на една година. Тя взима това решение както от необходимост, така и от нарастваща загриженост за въздействието на бързата мода върху работниците в шивашката промишленост и планетата.

„При дрехите втора употреба трябва да помислите какво харесвате и как искате да изразите себе си с тях”, смята тя.

Тъй като много онлайн сайтове за препродажба не предлагат връщане на дрехи, Венске препоръчва да посетите физически магазини, за да откриете точния размер дреха за себе си от конкретна марка.

Наемането на дрехи е друг начин за

задоволяване на желанието за нови дрехи,

особено за еднократни специални случаи.

„Абонаментният модел за подобни услуги се харесва на хората, които гледат на дрехите по съвсем различен начин – с поглед към устойчивото развитие“, пояснява Саша Нюъл.

Малко хора си купуват нови дрехи по необходимост. Модата много по-често е форма на себеизразяване. Въпреки това, сегашният модел, задвижван от тенденциите и безкрайните нови модели, изглежда е в противоречие с това усещане.  Вероятно това обяснява защо 30 % от дрехите в гардеробите ни не са носени поне от една година.

Фото кредит на откриваща снимка: Getty Images