Въпреки че терминът инсулинова резистентнос тможе да звучи сложно, разбирането на основите му е ключово за предотвратяване и управление на това състояние.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на тялото (в мускулите, мастната тъкан и черния дроб) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина – хормон, произвеждан от панкреаса, който регулира нивата на кръвната захар. Това състояние е известно и като нарушена инсулинова чувствителност.
Инсулинът е от съществено значение за организма,
тъй като помага за пренасянето на глюкоза от кръвта в клетките, за да бъде използвана като източник на енергия.
Когато клетките не реагират на инсулина, те не могат ефективно да използват глюкозата, нито да я съхраняват. Това води до натрупване на глюкоза в кръвта. В опит да компенсира, панкреасът започва да произвежда повече инсулин, което води до състояние, известно като хиперинсулинемия.
Докато панкреасът може да произвежда достатъчно инсулин, за да поддържа нивата на кръвната захар в нормални граници, те остават стабилни. Обаче, ако клетките станат прекалено резистентни към инсулин, нивата на кръвната захар започват да се повишават, водейки до хипергликемия.
Снимка: Pexels
С течение на времето хипергликемията може да доведе развитие на диабет тип 2.
Инсулиновата резистентност рядко се появява внезапно.
Тя е резултат от дълъг процес, в който модерният начин на живот постепенно обърква фините механизми на обмяната. В началото симптомите са почти незабележими, но постепенно последствията могат да станат сериозни.
Ако има инсулинова резистентност, но панкреасът успява да произвежда достатъчно инсулин, за да поддържа нормални нива на кръвната захар, обикновено няма забележими симптоми.
С времето обаче, състоянието може да се влоши, а клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин, да започнат да се изтощават. В един момент панкреасът вече не може да компенсира инсулиновата резистентност, което води до повишаване на кръвната захар.
Инсулиновата резистентност може да се развие поради редица причини, включително начин на живот, хормонални нарушения, генетични състояния.
Една от основните причини е прекомерната консумация на рафинирани въглехидрати и захар. Когато кръвната захар често се покачва рязко панкреасът е принуден да отделя все повече инсулин. С времето клетките „привикват“ и започват да реагират все по-слабо на него.
Снимка: Berkeley Medical center
Някои от основните рискови фактори включват:
Затлъстяване: Специалистите смятат, че затлъстяването е основната причина за инсулинова резистентност. Особен риск крие натрупването на мазнини в областта на корема и около вътрешните органи.
Липса на физическа активност: Редовната физическа активност подобрява чувствителността на клетките към инсулина. Освен това, мускулната тъкан помага за усвояването на глюкозата от кръвта. Недостатъчната физическа активност може да допринесе за развитието на инсулинова резистентност.
Хранителни навици: Консумацията на големи количества захар, наситени мазнини и преработени храни, се свързва с повишен риск от инсулинова резистентност.
Генетичната предразположеност: Семейната история на предиабет, диабет тип 2 или синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ) може да увеличи риска за развитие на състоянието.
Определени медикаменти: Някои лекарства, като кортикостероиди, медикаменти за високо кръвно налягане, терапии за ХИВ и други, могат да предизвикат инсулинова резистентност.
Не бива да се подценяват и хроничният стрес и недоспиването. Повишените нива на кортизол пречат на инсулина да върши работата си, а нарушеният сън обърква хормоналния баланс.
Инсулиновата резистентност не е присъда, а предупреждение и най-вече сигнал, че тялото се нуждае от промяна преди проблемът да се задълбочи.
Инсулиновата резистентност е сериозно състояние, което може да доведе до редица здравословни проблеми, ако не се контролира. Въпреки това, с правилното хранене и начин на живот, тя може да бъде ефективно управлявана. Чрез избора на здравословни храни, редовна физическа активност и поддържане на здравословно тегло, можете да подобрите чувствителността си към инсулина и да намалите риска от развитие на диабет тип 2 и други свързани заболявания.
Задължително е, ако имате съмнения, че страдате от инсулинова резистентност, да се консултирате с лекар.
