За едно цяло поколение, филмите на Хаяо Миядзаки внасят чувство на уют и спокойствие при всеки следващ досег до лентите на Студио Гибли. Атмосферата във всеки един от тях е изключително носталгична, вълшебна и ухае на цветя, зелени ливади и.. вкусна храна! Събрахме за вас пет от най-апетитните блюда, създадени от виртуозният разказвач на манга истории за малки и големи.
Бекон и яйца на очи в „Ходещият замък на Хаул“
Закуската е най-важното хранене за деня, а какво по-хубаво от пържен бекон и яйца на очи? Във филма главната героиня Софи преобръща живота на нарцистичния магьосник Хаул, след като пристига в неговия дом и сготвя именно английска традиционна закуска. Повечето храни във филмите на Гибли са обикновени, както е и в случая, но Миядзаки се старае да накара дори и обикновените яйца на очи да изглеждат толкова сочно и примамливо, че на човек му иде да прободе екрана с вилица.
Палачинките в „Доставките на Кики“
Тринадесетгодишната млада вещица Кики се мести в напълно непознат град, където започва свой малък бизнес с доставки. Както всички сме наясно, когато започваш да градиш живот от нулата, финансите винаги са проблем. Затова и Кики се озовава в ситуация, в която е принудена да хапва палачинки от готова смес за известно време. Въпреки това, тази обичана от всички закуска притежава някакъв особен чар, който можем да забележим в детайлната работа на аниматорите.
Раменът в „Поньо от скалата край морето“
Раменът е една от основните гозби в японската култура, като всеки един регион притежава свои собствени вариации. Затова и не е изненада, че аниматорите включват именно това ястие. Във филма раменът е приготвен със зелен лук, сварено яйце и шунка – нищо претенциозно. И все пак кой би отказал да се наслади на купа топъл рамен в мрачен ден, докато навън вали?
Бюфетът от „Отнесена от духовете“
Още в самото начало на филма, виждаме известният бюфет, колкото изглежда толкова апетитно, колкото и всъщност е опасен. Именно този бюфет задвижва действието във филма – родителите на малката Чихиро, буквално се нахвърлят върху храната в привидно изоставеното селище. И кой може да ги вини, след като гозбите изложени на щандовете, изглеждат толкова апетитно? (Тази тяхна постъпка, разбира се, си има своите последствия – продължителната консумация на храната, превръща родителите в прасета.
