Астрологията – практиката да се наблюдава движението на небесните тела и да се вярва, че техните позиции могат да окажат влияние върху човешкия живот – съществува от около 5000 години. От вавилонците в древна Месопотамия, които са

изписвали звездите в клинописни текстове и са се опитвали да тълкуват тяхното движение,

до популярните днес хороскопи, астрологията остава важна част от начина, по който мнозина взаимодействат със света и вземат решения за своето бъдеще. Но защо тя продължава да има такова значение за толкова много хора? И предлага ли изобщо някакво обяснение?

Научно обоснована ли е астрологията?

Накратко, отговорът е „не“. Заключенията на астрологията нямат научна обосновка. Но има много начини, по които астрологията е свързана с човешкия свят.

Слънцето определя структурата на деня и сезоните. Луната влияе на приливите и отливите в океана, затъмненията правят небето тъмно, а слънчевите бури създават северното сияние.

Като се имат предвид тези наблюдаеми влияния, логично е хората в историята да се чудят дали позициите на планетите могат да повлияят и на човешкия живот на Земята. Дали подреждането на планетите и звездите влияе на това кои сме ние като хора или какво ни се случва през живота ни. Но, както обяснява Пол Бърн, доцент по науки за Земята, околната среда и планетите във Вашингтонския университет,

„просто няма как движението на планетите в Космоса да ни повлияе“.

Ако това беше така, щеше да има твърде много въздействия, които да се вземат предвид върху принципала.

„Единственият начин, по който мога да си представя, че друга планета може да окаже някакво въздействие върху нас“, добавя той, „е ако човек се разхожда вечер, гледайки нагоре към Марс, Юпитер или Венера, и като не гледа накъде отива, се блъсне в стълб.“

През 80-те години на миналия век американският физик Шон Карлсон провежда проучване, за да провери валидността на астрологията. Той възложил на 30 астролози да разгледат астрологичните натални карти на 116 души. Това са карти, в които са нанесени Слънцето, Луната и планетите по време на раждането на даден човек. Целта била да проверят дали могат да съпоставят наталната карта на всеки човек с неговия правилен личностен профил. На астролозите, които никога не са се срещали с участниците, са дадени три личностни профила, от които да избират за всяка натална карта. Тестът е бил „двойно сляп“, което означава, че нито участниците в теста, нито астролозите са знаели отговорите на някой от въпросите. Резултатите му, публикувани в рецензираното списание Nature, показват, че

астролозите са уцелили правилно само една трета от двойките,

което не е статистически по-добре, отколкото ако бяха избрали напълно случайно.

Тест, подобен на този на Карлсон, е пресъздаден съвсем наскоро през август 2024 г. Тогавя 152 астролози са помолени да съпоставят наталните карти на дванадесет души с въпросници, на които те са отговорили за личността и живота си. Отново астролозите са успели да уцелят правилно по-малко от една трета от съвпаденията и дори са постигнали съгласие помежду си в по-малко от една трета от случаите.

Нищо повече от случайност.

Все пак има и астрология в науката…

Въпреки че в астрологията не е наука, в науката има „огромно количество астрология“, казва физикът Александър Боксер. Той е автор на книгата „A Scheme of Heaven: Astrology and the Birth of Science“.

Астрологията процъфтява по време на ранните занимания с наука и се изучава наред с астрономията, математиката и медицината. В продължение на хиляди години астролозите са били сред най-ранните практикуващи, които са събирали данни и са се опитвали да правят прогнози.

Боксър нарича астрологията „първото предприятие за анализ на данни“. В Римската империя астролозите са били по същество „специалистите по пресмятане на числа“ на своето време. Те прекарвали времето си с перо и пергамент в търсене на закономерности в събраната от тях информация – методология, която се използва и днес в науката.

В епохата на Ренесанса

много астрономи са се занимавали едновременно с астрономия и астрология,

което им е помогнало да поддържат подробни наблюдения на небето.

Има и епистемологичен урок, който може да се извлече от дисциплината на небесните прогнози. Астрологията, казва Боксър, е чисто капсулиране на начините, по които естествено реагираме на данните като същества, които се съобразяват с моделите и са съблазнени от числата. „Всички проблеми, с които астрологията трябва да се справя, никога не са изчезвали“, казва Боксър. „Те са част от нашата човешка история, от начина, по който виждаме закономерности в числата, понякога, когато те са там, и в много случаи, когато не са.“

Защо тогава астрологията е толкова важна за хората?

Въпреки липсата на научни доказателства, астрологията е оцеляла през годините. Тя е специална за хората и до днес мнозина я използват за напътствия в живота си или дори просто за забавление.

Според Пол Клемънс, преподавател по изкуства и културна политика в Лондонския университет „Голдсмитс“, трайната популярност на астрологията вероятно се дължи на факта, че

тя предлага на хората инструменти, с които да тълкуват живота си,

и начин да изграждат чувството си за идентичност.

Астрологията не е научна, казва Клемънс. Тя е по-скоро символична, творческа, гадателска и духовна и е по-скоро свързана с религията, отколкото с науката. Колкото по-тревожни и несигурни се чувстват хората, толкова повече търсят нещо, което ще им помогне да се ориентират в проблемите, които животът им подхвърля. То дава на хората система за подкрепа, която да им помогне да разберат развоя на живота си. „Тя предлага нови начини на мислене за живота и за това кои сме ние“, казва Клемънс. „Начин да се успокои екзистенциалната тревога.“

Интересно е, че проучванията показват, че астрологията може да повлияе на отношението на хората към себе си. В проучване от 2006 г. учени карат няколко души да прочетат положителни или отрицателни прогнози за себе си в хороскоп. След това им дават да изпълнят някои тестове и задачи.

Хората, които са прочели положителни прогнози за себе си, са интерпретирали двусмислени снимки по-оптимистично и са се справили по-добре с когнитивни и творчески задачи. Обратно, хората, на които са били дадени отрицателни астрологични прогнози, са се представили по-зле. Това съответства на това, което знаем за ефекта на очакването в психологията: по-вероятно е ученикът да се представи зле на когнитивен тест, ако има силно очакване, че няма да успее.

Така че макар да няма научни, емпирични доказателства, че астрологията работи, за да се обясни дали подреждането на планетите и звездите има някаква власт, нейното емоционално привличане със сигурност има своята сила.