Джина Лолобриджида, Моника Вити, Клаудия Кардинале, София Лорен и Вирна Лизи – тези имена са синоним на женственост, елегантност и неподправена красота. Те са икони на италианското кино от Златната ера, когато блясъкът не се постига с филтри, а с естествен чар и харизма.
Тези актриси притежават
уникална красота, която не се нуждае от корекции и подобрения.
Техните извивки, изразителни очи и пленителни усмивки са достатъчни, за да ги превърнат в световни звезди, каквито са и днес. Те излъчват увереност и женственост, които идват отвътре, а не от външни намеси.
Днес жените са подложени на огромен натиск да изглеждат перфектно. Социалните мрежи са пълни с филтрирани снимки и „идеални“ лица, което създава нереалистични очаквания, комплекси и психологически проблеми. В стремежа си към съвършенство, много жени се подлагат на козметични процедури и интервенции, които често водят до загуба на индивидуалност и естественост.
Контрастът между естествената красота на италианските актриси от Златната ера и филтрираната реалност на съвременната жена е очевиден. Но, разбира се, това не означава, че по времето на тези киноикони няма големи очаквания към тях и външния им вид.
Въпреки всичко - естествената красота остава винаги на мода във всяка епоха. Тя идва отвътре и се изразява в увереност, харизма и индивидуалност.
Във времето, в което живеят Джина Лолобриджида, Моника Вити, Клаудия Кардинале, София Лорен и Вирна Лизи, на почит е естествената, автентична женска красота. Индивидуалността е ценена, а жените не се стремят да приличат една на друга. Всяка от тях притежава уникална красота, която е възхвалявана и уважавана. Днес си припомняме за тези икони на киното и красотата.
Джина Лолобриджида
Снимка: Getty Images
Офицер на Ордена на изкуствата и литературата и еталон за женска красота, Луиджина Лолобриджида е родена през 1927 г. в италианската област Лацио и прекарва детството си в малкото градче Субиако. През 1947 г. става трета на конкурса „Мис Италия“ и
макар да не ѝ липсват обожатели, тя се омъжва само веднъж –
за Милко Скофич, югославски лекар, който по-късно ѝ става мениджър. Заедно живеят 19 години, ражда им се син - Милко Скофич-младши, но през 1971 г. двойката се развежда.
През 1950 г. режисьорът Хауърд Хюз кани Джина в Холивуд, но тя отказва и предпочита да продължи да се снима в Европа. През 1952 г. излиза филмът „Фанфан-Лалето“, в който тя участва заедно с Жерар Филип в главната роля. Продукцията печели награди на кинофестивалите в Кан и Берлин, а славата на актьорите достига световни мащаби. Игнорирането на холивудски роли вече е невъзможно: Лолобриджида се снима в първия американски филм „Beat the Devil“, партнирайки си с Хъмфри Богарт. След участието си в „Най-красивата жена на света“ (1955 г.) актрисата е наречена еталон за италианска красота и е удостоена с приза „Най-добра актриса“ на филмовите награди „Давид ди Донатело“ – най-високата награда за италианско кино, еквивалент на „Оскар“.
Снимка: Getty Images
В продължение на половин век тя е на екрана и е носител още на наградите наградата „Хенриета“ през 1961-ва, „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл и комедия през 1969-а, „Златен глобус“ за най-добра поддържаща роля през 1985-а, награда на БАФТА за най-добра чуждестранна актриса.
Джина Лолобриджида се превръща в най-сниманата в Холивуд италианка.
Върхът на актьорската кариера на Джина настъпва през 60-те години на миналия век, а в края на 70-те години тя почти напуска филмовата индустрия, обяснявайки това с монотонността и неоригиналността на сценариите. Според нея всяка роля трябва да е по-добра от предишната, а многобюджетните едностранчиви филми не предизвикват интерес и желание да участва в тях. По-късно се захваща с фотожурналистика и снима емблематични личности на века, сред които: Салвадор Дали, Фидел Кастро и Одри Хепбърн.
Снимка: Getty Images
Умира на 95-годишна възраст на 16 януари 2023 г. в Рим, Италия.
София Лорен
София Лорен е италианска дива, която завладява света през 60-те години на миналия век. Родена е в Рим през 1934 г. Израства в малкото рибарско градче Поцуоли и на 14-годишна възраст печели местния конкурс за красота.
Снимка: Getty Images
Първоначално София носи псевдонима Ладзаро, но по-късно го променя на Лорен. Актрисата постига световна слава през 60-те години на ХХ век, когато започват да я снимат в Холивуд. През 1962 г. тя печели „Оскар“ за най-добра актриса в чуждоезичния филм „Чочарка“ с Жан-Пол Белмондо, а също така получава награда на филмовия фестивал в Кан.
Работи съвместно с Марлон Брандо в „Графиня от Хонконг“ (1967), Грегъри Пек в „Арабеск“ (1966), Пол Нюман в „Лейди Л.“ (1965). Така София Лорен се превръща в
най-популярната актриса в света,
която успява да работи с почти всички секссимволи на Холивуд. Към края на 70-те години все по-рядко ѝ се налага да работи по филми.
Снимка: Vogue
Участвайки в конкурси за красота в началото на кариерата си, тя привлича вниманието на филмовия продуцент Карло Понти. Въпреки разликата от 22 години, предишния му брак и осъждането от страна на консервативната общественост, двамата сключват брак: първият път е тайна сватба в Мексико (в онези години Понти е все още женен за генералската дъщеря Джулиана Фиастри и дълго време не може да получи развод), а през април 1966 г. официално се бракосъчетават, с което узаконяват връзката си.
Известно време София не може да има деца. Преживява два спонтанни аборта преди да роди синовете си. През 1968 г. на бял свят се появява Карло Понти-младши, а през 1973 г. - Едоардо Понти.
Снимка: Getty Images
Карло и София са заедно до неговата смърт през 2007 г., когато той умира на 94-годишна възраст от белодробни усложнения. На въпрос дали би се омъжила повторно, тя отговаря категорично:
„Не. Никога. Невъзможно е да обичам някой друг“.
Животът на Лорен е празник на нейното наследство, а отказът ѝ да се впише в обществените очаквания я превръща в модел за подражание на жените, които искат да приемат собствените си несъвършенства.
Клаудия Кардинале
През 2011 г. „Лос Анджелис Таймс“ обявява Клаудия Кардинале за една от 50-те най-красиви жени в световната филмова индустрия. Родена е през 1938 г. в Тунис, родителите ѝ са италианци, но тя не говори езика, докато не започва да участва в снимките на италиански филми.
Снимка: Getty Images
Клаудия смята, че родният ѝ език е френският, но владее и арабски. Бъдещата звезда успява да попадне в киноиндустряиата, след като печели конкурс, където избират най-красивата италианка на Тунис. Наградата и билетът към бъдещето е покана за участие във Венецианския филмов фестивал. За първи път тя подписва договор с филмовата компания „Vides“, според чиито условия
не може да качва килограми, да си подстриже косата и да се омъжи.
На 19-годишна възраст е изнасилена. В автобиографията си актрисата пише, че е забременяла вследствие на атаката и не е искала да прави аборт. През 1958 г. ражда сина си Патрик, когото представя за неин по-малък брат, за да не навреди на репутацията си и филмовата си кариера.
Сключва брак с продуцента на „Vides“ - Франко Кристалди, който продължава от 1966 до 1975 г. Нейната голяма любов е режисьорът Паскуале Скуитиери, с когото имат една дъщеря - Клаудия.
Снимка: Getty Images
Интересен факт е, че в
първите италиански филми на актрисата ѝ се налага да бъде дублирана от друга жена –
френският ѝ акцент остава все така очевиден, а гласът ѝ е доста нисък и дрезгав. Едва след участието си във филма „Осем и половина“ на Федерико Фелини Кардинале си позволява да озвучи ролята си. 1960-70-те години се превръщат в най-доброто време в кариерата на Кардинале. Тя се снима в култовия филм на Серджо Леоне „Имало едно време на запад“ (1968), а през следващите десетилетия играе по-сложни и психологически роли.
През целия си живот Клаудия е участвала в защитата на правата на жените. Борила се е още срещу СПИН-а и е подкрепяла признаването на правата на хомосексуалистите. Освен това - ангажираността ѝ с редица хуманитарни каузи ѝ носи титлата „посланик на добра воля“, присъдена от ЮНЕСКО през 1999 г.
Снимка: Everett Collection
Фондацията на Клаудия Кардинале, създадена през 2022 г. с подкрепата на дъщеря ѝ, има за цел именно да увековечи тази традиция на силна ангажираност, която я характеризира. През 2009 г. във Виена актрисата получава и наградата „Women's World Award“. Печелила е награди на много филмови фестивали, включително от Венецианския филмов фестивал, Орден на Почетния легион, кавалер на Почетния легион, Орден за изкуство и литература и Златна мечка.
Клаудия Кардинале е известна със своята независимост и силен характер.
Тя е против пластичната хирургия. Понастоящем е посланичка за правата на жените и околната среда на ЮНЕСКО в Африка.
Моника Вити
Родена като Мария Луиза Чечиарели в Рим на 3 ноември 1931 г., тя е третото дете на Анджело и Адел (Витилия) Чечиарели, чието фамилно име тя приема и съкращава за целите на актьорската си кариера.
Снимка: Getty Images
Превръща се в икона на италианското кино и жена енигма. Получава пет пъти наградата „Давид ди Донатело“ (без да се броят другите награди) и е член на журито на филмовия фестивал в Кан. Още от младежките си години участва в театрални постановки, опитвайки се да се освободи и да се отърве от комплексите. При втория си опит постъпва в Римската академия за драматично изкуство и се посвещава на професионалната сцена, като участва в пиеси на Брехт, Макиавели и Йонеско.
През 1954 г. излиза първият филм с нейно участие, а това се оказва само началото на нейната кариера.
Успехът на актрисата идва благодарение на продукциите на Микеланджело Антониони,
с когото се запознава през 1957 г. Тя се превръща не само в муза за режисьора, но и в негова спътница в продължение на много години. Получава световно признание и слава след излизането на филмите: „Приключението“ (1960), „Нощта“ (1961), „Затъмнение“ (1962), „Червената пустиня“ (1964). Тези четири години са истински пробив в кариерата на актрисата. Моника Вити се снима и в комедийни роли – има няколко десетки такива. През 80-те години се пробва като режисьор и сценарист, а в края на века напуска киното.
Снимка: Getty Images
„Вярвам, че киното има способността да улови човешкия дух и да демонстрира устойчивостта на човешката душа“, казва тя.
Умира на 90-годишна възраст на 2 февруари 2022 г. в Рим, Италия.
Вирна Пиерализи
Вирна Лизи е италианска актриса, родена през 1936 г. в Анкона, Италия. Първоначално привлича вниманието с красотата си, така че
първите роли получава не заради талант, а поради изключителни природни дадености.
Така тя е забелязана от певеца Джакомо Рондинела, който представя Вирна на продуцента Антонио Фериньо. Един от първите филми с нейно участие е музикалната комедия „Такъв е животът“ (1954 г.). Актрисата пробива в Холивуд след роля в черната комедия „Как да убиеш жена си“ (1965 г.), чиито продуценти търсят красива блондинка, способна да се конкурира с Мерилин Монро. Сред известните филмови партньори на Лизи са Франк Синатра, Тони Къртис, Джак Лемън и Антъни Куин.
Снимка: Getty Images
Вирна обаче няма намерение да остане в Холивуд - семейството ѝ я чака в Италия, така че след известно време тя се връща в родината си.
„Холивуд ми предложи да бъда кукла, но аз отказах.
Предпочетох да бъда човек. Не искам да бъда най-красивата. Искам да бъда най-истинската. Никога не съм искала да бъда просто украса в нечий филм“, казва Вирна.
Снимка: Getty Images
Единственият ѝ избраник за цял живот е бизнесменът Франко Пеши, с когото живеят в брак повече от 50 години. Двамата имат син - Корадо Пеши. След 60-те години на миналия век тя активно продължава да се снима във филми и се опитва да избира по-сериозни роли, които да разкрият пълния потенциал на актрисата. От 70-те години на миналия век започва да получава все повече филмови награди и най-накрая постига признание през 1994 г. Тогава получава отличие от филмовия фестивал в Кан и става носителка на наградата „Сезар“ за ролята си на кралица Катерина Медичи в историческата драма „Кралица Марго“.
„Ако красотата е проклятие, то талантът е благословия“, заявява актрисата.
Снимка: Getty Images
Умира от рак на белия дроб на 78-годишна възраст на 18 декември 2014 г. в Рим, Италия.
Източник: High View Art
