Слаби диалози. Безлични женски образи. Повърхностни и недоразвити герои. Зрелище за сметка на човещината. Това са само част от критиките, които Емили Уилсън отправя срещу филма "Одисея" на Кристофър Нолан. През 2017 г. тя става първата жена, която е публикувала цялостен английски превод на Омир и внася в него радикално различен подход. Именно 55-годишната Уилсън е посочвана като жената, която е вдъхновила режисьора да се заеме с гигантското начинание да адаптира мита за Одисей, защото в първото си изречение тя нарича главния герой "сложен човек".
Сега обаче преводачката публикува толкова остра и саркастична критика срещу филма, че сякаш изглежда обидена от замесването на името ѝ в проекта на Кристофър Нолан:
"Аз щях да се срамувам, ако бях написала която и да е част от този сценарий".
Единствените похвали от нейна страна са свързани с това, че Кристофър Нолан е създал филм-събитие, което привлича огромен интерес от страна на публиката към киносалоните и книжарниците - включително към собствения ѝ превод. Сега тя обвинява режисьора за това, че е създал "грандиозно и повърхностно" зрелище, което не предизвикало у нея каквато и да е емоция:
"Не се насълзих дори при гледката на кучето Аргос - чиято миловидност като малко пале беше предсказуемо подчертана, за да пасне на нашата епоха на обич към животните. Жалко, че човешките образи във филма не бяха развити с толкова сериозно внимание", пише тя в статията си за London Review of Books.
"За разлика от някои други филми на Нолан - "Одисея" не е скучна, благодарение на базовия материал, който не може да бъде объркан тотално. Това е аудиовизуален спектакъл за семейно забавление, нещо като пищна заря за Четвърти юли - и с почти същото ниво на сюжетна и емоционална дълбочина", казва още преводачката в критичното си ревю. Тя признава, че адаптациите не са длъжни - и дори не е редно - да следват оригинала дума по дума. Но Нолан е разбрал погрешно главния герой на Омир, смята Уилсън, цитирана от "Булевард България".
Според нея
режисьорът е допуснал грешка, като не е включил някои от оригиналните сцени,
в които Одисей блести със своят хитрост и майсторство в измислянето на решения.
"Одисей на Омир се прибира у дома, защото е способен (макар и временно) да потисне собствените си желания - за месо и вино, за жена си, за контрол върху имението и земята си, за клане, за победа над времето и над заплахата да бъде забравен, за славната си вечна памет. В "Одисея" на Нолан няма никакво въздържание. Всяка секунда е претъпкана със събития, светлини и шумове, нищо в нея не е на човешко ниво", пише преводачката.
Уилсън сипе критики по всички посоки - срещу привидния опит на режисьора да създаде расово-разнообразен кастинг ("в него няма нищо прогресивно") - през дизайна на Троянския кон, до недоволството, че във филма "няма секс сцени и цялата храна изглежда ужасяващо".
Тя коментира, че в поемата на Омир жените са многопластови личности - сладкодумни, гневни, сексуални, умни. Според нея - това липсва при жените на Нолан.
"Калипсо на Шарлийз Терон е великолепна, но тя никога не се ядосва, никога не се шегува, не блести с ораторско майсторство, никога не се отдава на похот към своя раздърпан простосмъртен пленник. Тя прилича на психотерапевтка, която не взема такса, а успокоява с наркотици душата на окаяния Одисей, измъчван от посттравматичен стрес, докато великодушно изслушва несвързания разказ за нещастията му", пише Емили Уилсън.
Накрая тя обвинява Нолан и в това, че
прилага избирателно собствените си морални позиции.
Измамата на Одисей е и добра, и лоша в зависимост от жертвата му, насилието е греховно в Троя, а е справедливо в Итака. Боговете липсват, но неволите на главния герой са представени като пряко последствие на божия гняв.
Проблем - според Емили Уилсън - има дори в избора на снимачна площадка в окупирани територии в Западна Сахара, което според нея нормализира насилието срещу местното население и противоречи на смисъла на филма му. Цветнокожите второстепенни герои били сведени до клишето за "черния най-добър приятел, чиято единствена роля в драмата е да помага на белия протагонист".
Емили Уилсън е ръководител на катедрата по класически езици в Университета в Пенсилвания. Родена е в Оксфорд, майка ѝ е специалистка по Шекспир, баща ѝ е литературен критик. Учила е класическа филология в Оксфорд, прави и докторантура в Йейл. Когато се заема с "Одисея", тя решава да се придържа максимално точно до думите, които са се запазили от оригинала - без да смекчава жестокостта, без да внушава излишно благородство или презрение към героите, без да изчиства текста от повторенията в него.
