Как една идея за комедия се превръща във филм, засягащ едни от най-сериозните и болезнени теми в обществото ни – случва се, когато се сбълскаш с реалността. А реалността в България понякога е комбинация от сатира, ирония и трагедия.
„Есента на ловеца“ – новият български филм на NO BLINK, е впечатляващо съчетание именно между комедийното и драматичното.
Снимка: „Есента на ловеца“
Режисьорът Андре Шандел и съсценаристът Иван Марков започват да работят по идея за двойка, която с годините се е отчуждила. Проучвайки регион в Странджа, където комедията да бъде заснета, екипът се натъква на т.н. „лов на мигранти“. „Това ме шокира“, признава режисьорът и допълва: „Има много неща във филма, които са вдъхновени от реалната ситуация, на която станахме свидетели.
Нямаше да си позволя да си измислям такива истории…“
Да, „Есента на ловеца“ е продукция, посветена на темата за мигрантите, но със сигурност това не е поредния тежък и труден за гледане филм. Екипът е съумял да представи контрапункт – светлина в тъмните и мрачни есенни дни. Цялата стилистика на филма е минорна – от цветовете, костюмите, развитието на сюжета и героите. Светлината обаче не идва от слънцето, а от очите и душите на персонажите, дръзнали да се противопоставят на първичните страхове.
Снимка: „Есента на ловеца“
Но да започнем отначало – филмът разказва два паралелни сюжета, които се преплитат и „захранват“ взаимно. Героинята на Койна Русева (Анна) и персонажът на Ивайло Христов (Павел) са двойка, забравила любовта далеч в миналото. Тя е цигулар, а той много добър ловец.
И двамата обаче вече не са това, което са били.
Връзката им също – от нея са останали само празни думи, които двамата си пишат на бележки. Несъзнателно Павел, подтикван от своя племенник (в ролята е Димитър Коцев-Шошо), започва отново да ловува, но този път хора, преминаващи незаконно през граничните райони и всичко това в помощ на гранична полиция.
Снимка: „Есента на ловеца“
Той става пряк свидетел на недостатъците на системата и институциите, които „си вършат работата“. „На институциите хич няма да им хареса“, чувам някой да казва след официалната премиера на филма. Разбира се – никой няма да остане доволен, ако изтъкваш недостатъците му. Но изкуството не е създавано просто да бъде харесвано или не, то трябва да провокира и събужда. Затова по-важното са дискусиите, които „Есента на ловеца“ ще предизвика. Както казаха и от екипа на премиерата – филмът и изкуството като цяло, незадължително дава отговори,
но със сигурност задава въпроси.
Прави го по красив и ненатрапчив начин. Актьорската игра е впечатляваща. На екран виждаме още Александър Алексиев, Юрий Ангелов, Росица Обрешкова, Елеонора Иванова и др. Поздравления заслужава и операторската работа на Гео Иванов.
Снимка: „Есента на ловеца“
И макар фокусът на филма да се променя от първоначалната идея по някакъв странен начин в представянето на тази сериозна тема има и доза хумор. В центъра на продукцията все пак остават човешките взаимоотношения – към партньора, към различните.
Снимка: „Есента на ловеца“
Филмът не се съсредоточава върху проблема с мигрантите като политически, икономически или социален – акцентира върху човешката му страна или по-точно
липсата на човечност и дехуманизацията.
В сюжетната линия присъстват различни етноси и националности. Любопитен детайл е, че ромската общност, която по принцип също е дискриминирана и върху която тежи присъдата на предразсъдъците, се оказва единственият спасителен остров.
Снимка: „Есента на ловеца“
А дали темата за мигрантите е тривиална или актуална, изчерпана или все така важна – въпрос на гледна точка. Едно е безспорно обаче – темата е световна. Проблемът съществува както в малко село в Странджа, така и в най-големите градове във Франция, Германия, Белгия, откъдето именно е режисьорът Андре Шандел.
Снимка: „Есента на ловеца“
Толкова ли ни е трудно да видим различните просто като хора като нас? Толкова ли сме заслепени от страховете си? Основателни ли са те? Това са част от размишленията, които остават в съзнанието ми след финалните надписи. Въпроси, които индиректно филмът поставя, но оставя зрителя да си отговори сам.
„Вярвам, че в основата на човека е съпричастността и емпатията“, ми казва Вера Шандел, продуцент на филма. Може би затова екипът решава финалът да е отворен – всеки сам може да го интерпретира и да довърши историята. Важното е, че по някакъв начин всичко си идва на мястото, продължава тя.
Снимка: „Есента на ловеца“
Есента във филма е буквална и в същото време е метафора – за човешката природа, за страната ни, за света. След есента обаче идва ли пролет? Все пак ще изгрее ли слънце? „Зависи от теб“, казва Вера. Зависи от всеки – и финалът на филма, и написването на всяка следваща страница от човешката история. Иска ми се тя да е пълна с повече емпатия и грижа за другия. Все пак не е толкова трудно да сме хора, нали?
