Антон Радичев отбелязва своя рожден ден на днешния ден. В продължение на над 40 години той пише история на театралната сцена. Макар преди да поеме по пътя на изкуството е сменил много работни места – разнасял е тухли, мечтаел е да бъде треньор, съдбата го отвежда до ВИТИЗ. Талантът му е забелязан светкавично бързо и той става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където играе и до днес. Представител на златното поколение български актьори, той се превръща в един от най-обичаните артисти. Разказваме ви повече за младежките му години, постъпването в Академията и ролите на живота му.

Детство

Радичев е роден на 6 юли 1947 г. в София. Израства в краен квартал, който тогава е известен като Тухла махала, защото има тухларни фабрики.

„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време –

товарех тухли на каруци,

разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха. Купувах им цигари“, разказва той в интервю преди няколко години.

Като малък играе футбол по поляните,

в училище тренира лека атлетика и иска да стане треньор,

но после се отказва. След като в казармата минава през школа за радисти и става един от най-добрите, мечтаел да работи на кораб и да обикаля света. Той обаче изпуска изпита заради закъсняла телеграма, предаде БНР.

Така работи в бригада, която участва в строителството на „Нефтохим“ – Бургас. После лепи плочки, става и общ работник. Приемат го във ВИТИЗ през 1974 г. завършва в класа на проф. Филип Филипов. Напълно неочаквано за него още през същата година влиза в състава на Народния театър.

„Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър. Получавам едно писмо от Народния театър и си

помислих, че някой си прави майтап“,

спомня си Радичев. Дебютната му роля е Протасов в „Деца на слънцето“ от Максим Горки.

Кариера

„Първият ми ден в всъщност беше в Сатирата, защото през 1974 година правиха много голям ремонт на сградата на Народния и нямаше как да репетираме там. Моят професор в театралната академия Филип Филипов ме взе за главната роля в пиесата на Максим Горки„Деца на слънцето“. Беше ме харесал как я играя в същата постановка във ВИТИЗ и ме покани. Повери я на мен и на Любомир Кабакчиев. Двамата си деляхме главната роля“, разказва той, цитиран от bgart.bg.

Най-лесно учи текстовете за пиесите си на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора. А те постоянно искат автографи и да се снимат с него.

Затова влиза в гората и с часове чете и учи.

Казва, че на сцената невинаги му е смешно и не му е до чувство за хумор, пише „Свободна Европа“. Той обаче смята, че не може да натоварва хората със своите проблеми и трябва да ги забрави.

Сред ролите му Народния театър са Любомир в „Големанов“, Сизобрюхов в „Унижените и оскърбените“, Гурин в „Бяг“, Хаджията, Хаджи Смион, Каракалпаков, Варлаам Копринарката в „Хъшове“, „Под игото“, „Двубой“ и „Чичовци“.

Той се превъплъщава още в Дончо в „Зидари“, Петлето, Великов, Иван Гамаша в „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“ и други.

Много и запомнящи са и ролите му в киното. Участвал е в над 40 игрални филма. Сред тях са „Маневри на петия етаж“, „Оркестър без име“, „Под игото“, „Хотел Централ“, „Търг“, „Елегия“, „Щурец в ухото“.

Музикална кариера и озвучаване на анимации

През кариерата си Радичев е записвал и много песни. Част от тях са били за фестивала „Златният кос“. През 2002 г. издава музикален албум, озаглавен „Къса ми се сърцето“. Текстовете на песните, които актьорът изпълнява са написани от Живко Колев. През 2006 г. участва в дублирането на компютърно дигиталния филм на Дисни и Пиксар – „Колите“ като Док Хъдсън и Рамон.

През 2023 г. е удостоен с Награда „ИКАР“ за изключителен принос към българския театър.