Един на 143 000 – такъв е писателят Георги Господинов. Ще попитате защо точно 143 000? – Тъй като именно толкова мъже у нас споделят същото име. Благодарение своя забележителен творчески талант, той съумява да изпише своето, а с него и името на България със златни букви в световната литературна история.  Напълно очаквано, след наградата „Букър“ писателят се превърна в символ на успеха,  в човека, който успя да просълзи българите и отново да им напомни, че трябва да се гордеят със своята националност.  Как обаче Господинов успява да стигне от Ямбол до световната сцена?

Писателят проявява интерес към литературата още от ранна детска възраст. Той бележи своя първи творчески успех, когато е едва 7 години. Тогава негови стихове биват публикувани в местния вестник „Сакарско ехо“. Наградата сякаш предопределя професионалния му път – Господинов решава да следва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Придобитите знания по-късно му отварят вратите към Българската академия на науките и редакторската дейност.

„Видях едно талантливо момче със собствен светоглед, със защитена амбиция, което знае какво иска, какво търси и накъде отива“, споделя пред БНТ писателят Любомир Котев, който е бил преподавател на Георги Господинов.

По думите на Радка Балчева – майката на писателя,

книгите на сина ѝ се четат през сълзи,

тъй като са написани толкова умело, че читателят може да повярва, че авторът в действителност е преживял написаното, предаде БТВ.

Творческа кариера

Изяществото на езика му не остава незабелязано и от критиците. Още първата му стихосбирка „Лапидариум”  (1992 г.) му носи националната награда за дебют „Южна пролет”. Последва я и приз за книга на годината за „Черешата на един народ”.

Първата му творба в сферата на прозата – „Естествен роман”, пък се превръща в най-превежданата след 1989 г. Тя разказва за проваления живот на един мъж. Той се опитва да представи своята история, но така и не успява, заради което става събирач на чуждите преживявания.

След „Естествен роман“ на книжния пазар се появява сборника му с разкази „И други истории“. Вдъхновен от разказа, поместен в книгата – „Сляпата Вайша”, аниматорът Теодор Ушев създава късометражен филм. Той получава впечатляващи рецензии и е

номиниран за наградите „Оскар”

през 2017 г. Тандемът се събира отново заради романа „Физика на тъгата”. В него „едно момче говори от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре”. Ушев представя близо 30-минутен късометражен филм, в който ключово място заема фразата от творбата – „Аз сме”. Именно покрай „Физика на тъгата” Господинов се запознава с преводача Анджела Родел, с която дели една от най-престижните награди за литература в света. Тогава брилянтната им съвместна разработка влиза в краткия списък с номинирани за PEN Translation Prize.

„Георги Господинов не се превежда лесно.

Той е поет и това личи в прозата му – обръща внимание на звучността на езика, в неговото писане има ритъм“, отбелязва Родел в свое интервю пред БНТ.

 „Времеубежище”

В навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, имената на Георги Господинов, Анджела Родел и романа „Времеубежище” бяха обявени за носители на наградата „Букър”.

„Този роман е личен и политически едновременно. Когато пораствах, взимах книги от библиотеката, написани само в първо лице. Осъзнах по-късно, че го правя, защото не исках героя да умира накрая. Стига да разказвате истории, вие все още сте живи. Историите ни

създават живот, това е чудото на литературата“,

гласеше част от речта на писателя. Наградата е в размер на 50 000 британски лири и се разделя между автора и преводача на книгата – победител. И макар че творбата му получава една от най-престижните литературни награди, майка му твърди, че читателите са най-голямото отличие за писателя.

„Пожелаваме му да пише все така, че да докосва читателите си. Той много се грижи за тях, получава писма и им отговаря. Писали са му, че заради негови книги са се съвземали в трудни моменти и са продължили живота си“, обобщава тя.

Изхождайки от изказването на Господинов в онзи паметен момент за творческата му кариера – „Честито чудо на езика”, на 7 януари – рождения ден на писателя, се поздравихме с „Честит Георги Господинов”, тъй като той е истинското чудо на литературата.