Какъв по-подходящ ден да се срещнеш и да разговаряш с актьор за изкуството от самия Световен ден на театъра. Давид Крумов е от артистите, които определено запомняте щом видите на сцената.

При срещата ни той не ходеше по земята, а сякаш летеше. Първо – защото графикът му е плътен и след нашия разговор веднага „изхвърча“ за репетиция, но и защото буквално преди два дни беше станал баща за втори път. Щастието си личи в очите му и всеки път, когато заговори за нещо, за което силно гори, те заблестяват в още по-зелено.

„Като малък имаше нещо артистично в мен, винаги ме е привличало това да забавлявам хората и да съм душата на компанията“, разказва той за началото на пътя си. „Но също така много обичам животните и си спомням, че съм си играл на ветеринарен лекар –

убивах мухи и след това се опитвах да ги излекувам и съживя.

Така че известно време си мислех, че бих станал ветеринарен лекар“.

Разказва как в един момент обаче семейството му изиграва ключова роля, защото вижда артистичните му заложби и го записва на уроци по актьорско майсторство, когато е още 4 клас.

Така интересът му се засилва, но до решението да се занимава с това го довеждат две ключови събития. Първото са в тийнейджърските му години, когато попада в школа, където преподава актьорът Илия Добрев. Давид си спомня, че са поставяли „Малкия принц“ и добавя: „Илия Добрев като актьор и преподавател по някакъв начин разпали в мен още повече желанието да се занимавам с това“. Другият важен момент, който младият актьор все още пази в съзнанието си е, когато гледа представлението „Хъшове“ в Народния театър. „Бях малък и това, което видях, толкова много ме развълнува, че дори се просълзих и си казах, че

и аз бих искал по този начин да вълнувам хората

и да ги докосвам с това, което правя. Така се зароди желанието ми чрез това, което правя, да нося радост, надежда, промяна и вдъхновение на хората“.

Тръгвайки по пътя на актьорската професия, Давид влиза в НАТФИЗ в класа на Здравко Митков. Има възможност да се докосне и до големия Стефан Данаилов, в чиято постановка в Академията има малка роля.

Описва годините си там като вълнуващ и изграждащ процес, макар да не е имал достатъчно време, което да отделя на други важни неща – като семейството му.

„Това изгражда дисциплина и характер, защото обучението не е лесно. Трябва да откриеш пътя, да си паснеш с колеги, да изградиш самочувствие. Поне на мен това ми беше трудно в първите години, защото

когато човек излиза на сцената трябва да си вярва.

Аз все още продължавам да изграждам това правилно самочувствие, необходимо за сцената“.

Тук Давид ме изненадва – гледала съм го като актьор в спектакли, като водещ на събития, като танцьор, завладяващ публиката, но никога не съм виждала да показва неувереност на сцената. Напомни ми още веднъж, че дори и най-впечатляващите актьори са просто хора със своите битки.

Разказва ми как често се бори със съмнения – особено когато започва нов проект. „Когато си още в началото на пътя, понякога се усеща несигурност дали ще можеш да се справиш да изградиш и предадеш на публиката персонажа по най-добрия начин. Доста често съм се прибирал от репетиции с усещането, че не съм достатъчно добър, но в процеса успявам да изплувам от този водовъртеж“.

Споделя, че от тези моменти го измъква екипът от хора около него, които му вдъхват вяра, че може да се справи. Подкрепата, която получава от тях, му дава криле. Точно това се случва и по време на репетициите за мюзикъла „Книгата на мечтите“ – целият екип му се доверява…дори когато самият той не го прави. „Благодарение на семейството и близките ми, на вярата ми и с наслагването на репетициите, започвам да придобивам увереност“.

Ако не сте чували за мюзикъла „Книгата на мечтите“, определено си заслужава да разберете повече за този уникален за страната ни проект, който ще плени зала 1 на НДК на 3 април. Песни, танци, театър, впечатляващи костюми и вдъхновяваща история, в мащабна продукция.

А Давид е в главната роля.

„Това е още едно чудо в живота ми. Имах период, в който играех в няколко представления, но исках да участвам и в по-големи проекти, с които да се развивам повече“. И това се случва, когато получава покана от екипа на продукцията. Отива на кастинг и му е поверена главната роля.

„Беше много ново за мен, защото е мюзикъл. Но си казах „правим каквото можем, пък да става каквото ще“, разказва, смеейки се. И някак всичко се подрежда.

„Когато си в началото на кариерата си, е страхотно да има хора, които виждат в теб потенциал, които вярват, че макар да нямаш много опит – можеш да се справиш. Това те насърчава още повече да дадеш най-доброто, на което си способен“.

„Интересното в ролята е, че включва много компоненти – актьорска част, танцувална част, акробатични номера и пеене“, разказва актьорът. Предизвикателно беше да преплетеш всичко това и да го направиш убедително.

Прилича повече на маратон, а не на спринт.

Защото в началото давах енергията си за един компонент и не ми стигаше за друг, трябваше да се науча да я разпределям равномерно. Беше много полезен опит. Така че съм благодарен на Бог за възможността да участвам и за хората, които са включени, защото правят всичко със сърце и отношение“.

Освен за предизвикателствата, Давид разказва и за вълнението, което чувства като част от тази мащабна продукция. „Дори е леко стряскащо“, казва той. „Беше любопитно да видиш целия процес – от неготовия текст до сцената, декорите и костюмите. Има стрес и притеснение, но това са от тези емоции, които те карат да растеш и да бъдеш по-смел“.

Освен в „Книгата на мечтите“, младият актьор участва в още един мюзикъл – „Йоан – синът на гърма“. Той поставя темите за смисъла и бунта в търсене на отговори.  Разказва по съвременен начин историята на апостол Йоан, а Давид влиза в ролята на Исус.

„Винаги съм мечтал да участвам в такъв проект и сега имам привилегията да бъда част от актьорския състав на „Йоан – синът на гърма“.

Ролята на Исус е много специфична,

защото обществото има определена представа за Христос и е интересно да намериш баланса между това да имаш приятелско отношение с учениците, но и да излъчваш мъдрост и божественост. Това беше предизвикателно. Но се старая да предам това, което си мисля, че Той е имал като отношение към хората. Не е лесно, но така се уча на нови неща“, споделя актьорът.

Въпреки че участва в различни големи проекти в столицата, Давид е от малкото млади актьори, които допринасят за развитието на културата и в по-малките населени места. Като част от трупата на театъра в Търговище той казва, че макар повечето от изкуството, което се създава, да е концентрирано в София, е хубаво, че постоянно се правят опити да се развиват и другите градове.

„Според мен, ако хората са вдъхновени и искат да променят към по-добро мястото, където са, нивото не би трябвало да спада. Има и друга подробност, която не е маловажна – бюджетът за изкуство е по-малък в по-малките градове и това влияе на цялата продукция. Но голям фактор са и хората.

Много благородно е да доставяш изкуството до по-малките градове,

защото не всеки има възможност да пътува до София или Пловдив. Трябва да има повече качествено изкуство из цялата страна, за да се възпитава една културна публика“, допълва още Давид.

На въпроса „Какво ти дава сцената“, той отговаря: „Удовлетворение, че правя нещо, което обичам. И се надявам да имам повече проекти, които са вдъхновяващи – да не го правя заради финансите, а за да нося промяна и радост на хората“.

С чара и таланта си Давид определено носи промяна. Наистина вдъхновяващо е да срещнеш млади хора, които не само успешно се развиват, но правят неща със смисъл и цел по-голяма от самите тях.