Джон Ленън е личност, която трудно би могла да бъде описана с няколко думи. Макар да е познат на широката общественост като певец и текстописец, който основава легендарната група The Beatles, той всъщност крие и много други таланти. Ленън „върти умело четката“, скицирайки ключови моменти от личния си живот. Като страстен активист пък често превръща разрешаването на проблемите на останалите в своя мисия. Междувременно обаче трудно успява да пребори своите демони – започва да употребява наркотици, които според някои автори са причината за замъгляването на съзнанието му. Въпреки перипетиите, през които преминава в личен и професионален план, той все пак успява да подари на феновете си едни от най-красивите музикални парчета, създавани някога.

В деня, в който Ленън щеше да навърши 84 години, разказваме повече за живота и творчеството на обичания артист, който мрази своя глас.

Детство

Джон Ленън има бурно детство. Баща му Алфред е търговец и често отсъства от дома им. Майка му Джулия пък загива трагично, след като е блъсната от кола. Така Ленън заживява с леля си Мими, пише The Independent.

През годините той изследва различни инструменти, докато най-накрая избира да свири на китара. Мими му казва: „Китарата е хубава, Джон, но никога няма да изкарваш прехраната си с нея“.

 The Beatles

На 15-годишна възраст Ленън сформира Quarrymen. Той се среща за първи път с Пол Маккартни по време на второто изпълнение на групата. Именно тогава го кани да се присъедини към групата.

Маккартни пък препоръчва приятеля си Джордж Харисън за водещ китарист. Ленън обаче го смята за твърде млад.  След прослушване на горния етаж на автобус в Ливърпул той все пак е поканен да се присъедини към формацията. По-късно към тях като басист се включва и Стюарт Сътклиф, приятел на Ленън от училището по изкуства.

В началото на 1960 г. те сформират The Beatles.

През август същата година са ангажирани за 48-дневен престой в Хамбург. Тогава отчаяно се нуждаят от барабанист. Те молят Пийт Бест да запълни липсващото място. Следват още няколко посещения в Германия. По време на тях Ленън и останалите членове на групата за

пръв път пробват прелюдин (наркотик използван за притъпяване на глада).

Той им помага да стимулират притока си на енергия по време на дългите си нощни изпълнения.

На фона на всичко това – в групата се налагат промени по отношение на състава. Маккартни поема бас китарата, след като Сътклиф решава да остане в Хамбург, а Бест е заменен с барабаниста Ринго Стар.

Така е завършен съставът от четирима души, който остава до разпадането на групата през 1970 г.

Първият им сингъл – „Love Me Do“, е издаден през октомври 1962 г. и достига до № 17 в британските класации.

The Beatles записва дебютния си албум „Please Please Me“ за по-малко от 10 часа

на 11 февруари 1963 г.

Още същата година постигат сериозен успех на територията на Обединеното кралство. Тогава Ленън започва да се притеснява, че феновете, които посещават концертите на групата, не могат да чуват музиката заради виковете на останалите. Той изразява своите опасения през 1965 г. в песента „Help!“. 

Следващата година се оказва повратна в кариерата му. По време на интервю Ленън отбелязва:

„Християнството ще си отиде. То ще изчезне. Сега сме по-популярни от Исус – не знам кое ще си отиде първо, рокендролът или то“.

Коментарът остава почти незабелязан в Англия, но предизвиква сериозни размирици в САЩ. Последва

изгаряне на записи на The Beatles, дейност на Ку Клукс Клан и заплахи срещу Ленън.

По думите на автора Иън Макдоналд по това време изпълнителят увеличава употребата на наркотика LSD, което води до  „заличаване на самоличността му“. Въпреки това – групата не спира да твори. През 1967 г. излиза песента „Strawberry Fields Forever“, приветствана от списание „Тайм“ като „изумителната ѝ изобретателност“. Знаковият албум на групата „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ пък разкрива текстове на Ленън, силно контрастиращи с любовните песни от ранните години на групата.

Това поражда известно напрежение сред членовете на The Beatles. За него допринася и фактът, че новата приятелка на Ленън – японската художничка Йоко Оно присъства в студиото.

Така творческият фокус на изпълнителя бавно, но сигурно започва да се измества от групата. Ленън свири с Dirty Mac – супергрупа, съставена от него, Ерик Клептън, Кийт Ричардс и Мич Мичъл. В периода между 1968 и 1969 г. той и Оно записват три албума с експериментална музика. През 1969 г. двамата създават Plastic Ono Band, като издават албума „Live Peace in Toronto (1969)“. Между 1969 и 1970 г. Ленън издава сингъла „Give Peace a Chance“, който е широко приет като химн срещу Виетнамската война.

В знак на протест срещу участието на Великобритания в Нигерийската гражданска война

Ленън връща на кралицата своя медал MBE.

Ленън напуска The Beatles на 20 септември 1969 г. Той обаче се съгласява да не информира медиите за определен период от време. Поради тази причина е възмутен, че Маккартни оповестява собственото си напускане при издаването на дебютния си солов албум през април 1970 г.

Солова кариера

Дебютният солов албум на Ленън – „John Lennon/Plastic Ono Band“ (1970 г.), е приет с похвали от много музикални критици. Изключително личните му текстове и суровото му звучене обаче ограничават търговските му резултати. В стремежа си към по-голям комерсиален успех изпълнителят възприема по-достъпно звучене за следващия си албум – „Imagine“ (1971).

Активизъм

Ленън и Оно се преместват в Ню Йорк през август 1971 г. и веднага се впускат в радикалната лява политика на САЩ. Двойката издава сингъла си „Happy Xmas (War Is Over)“ през декември. „Some Time in New York City“ също е записан в сътрудничество с Оно и е издаден през 1972 г. с подкрепата на нюйоркската група Elephant’s Memory. Двойната плоча съдържа

песни за правата на жените, расовите отношения

и трудностите на Ленън при получаването на зелена карта. По-късно той и Оно изнасят два благотворителни концерта с Elephant’s Memory в помощ на пациентите в психиатричното заведение Willowbrook State School. Това са последните пълноценни концертни изяви на певеца.

„Загубеният уикенд“

През 1973 г., когато Ленън е на път да запише „Mind Games“, той и приятелката му решават да се разделят след изневяра от негова страна. Последвалият 18-месечен период, в който не са заедно, е определян като „изгубения уикенд“. В началото на 1974 г. той пие твърде много и името му често попада в заглавията на вестниците.

През март в нощен клуб се случват два инцидента. При първия

Ленън  лепи на челото си неизползван менструален тампон

и води спор със сервитьорка. При втория – той и негов приятел са изхвърлени от същия клуб, след като са се гаврили със Smothers Brothers.

Въпросният период, оказва се, все пак е бил продуктивен за Ленън в професионален план. Той записва албума „Walls and Bridges“. В него е включена песента “Whatever Gets You thru the Night“, в която Елтън Джон участва с беквокали и пиано. Тя е

единственият сингъл на Ленън като солов изпълнител, оглавил американската класация Billboard Hot 100

докато все още е жив.

Факти за Джон Ленън, за които не сте подозирали

• Рисува прекрасно

Въпреки че се занимава с музика, рисуването е страст на Ленън през целия му живот и често е определяно като първата му любов. Според книгата „Изкуството на Джон Ленън“ – от 1957 г. до 1960 г. той дори изучава тънкостите му в Ливърпулския институт по изкуствата.

След разпадането на The Beatles Ленън отново се съсредоточава върху рисуването и създава многобройни колекции от скици и литографии. Сред тях са моменти от брака му с Йоко Оно като протеста им в леглото и колекция от еротични сцени. Може би

най-известната му рисунка е семпъл автопортрет,

който днес може да бъде забелязан върху тениски, хармоники и кориците на книги с негови творби.

• Получава шофьорска книжка на 24

Ленън е последният от четиримата музиканти от The Beatles, който взема шофьорския си изпит. Той обаче има основателна причина за това – известен е като невнимателен шофьор и зрението му е влошено. Дори след като получава шофьорска книжка, той рядко шофира. Липсата му на опит става очевидна, когато е хоспитализиран след автомобилна катастрофа през 1969 г. По време на пътуване със семейството си Ленън губи контрол над колата си на селски път и се озовава в канавка.

• Разследван е от ФБР

Джон Ленън е известен с музиката си, призоваваща към мир. Пример за такива песни са „Give Peace A Chance“ и „Imagine“. Въпреки че феновете може да са ги харесали, администрацията на президента Ричард Никсън – е на друго мнение.

Музикантът пристига в Ню Йорк с виза през 1971 г. Според NPR в бележка до Белия дом, изпратена от сенатор Стром Търмънд, се твърди, че

той може да насърчи младите хора да гласуват срещу Никсън

по време на турнето си. Скоро след пристигането на Ленън ФБР го поставя под наблюдение. Службата за имиграция и натурализация се опитва да го депортира година по-късно, предаде Business Insider.

• Искал да презапише всички парчета на The Beatles

През 2008 г. Джордж Мартин – продуцентът на The Beatles, който често е наричан „пети Бийтълс“ – разкрива, че преди смъртта си през 1980 г.  Ленън е искал да запише отново всяка песен на групата.

• Не харесвал гласа си

Приятелите и музикантите от близкото му обкръжение знаят, че Ленън мрази гласа си. През 2018 г. басистът Клаус Вьорман, който си сътрудничи с изпълнителя по солови парчета, потвърждава този факт пред Billboard. Той твърди, че егото на Ленън винаги му е пречело.

Смърт

Във вечерта на 8 декември 1980 г. Джон Ленън е смъртоносно ранен след нападение през жилищната си сграда в Ню Йорк. Убиецът на звездата от The Beatles e Марк Дейвид Чапман – фен на групата, който се гневи на начина на живот на Ленън, както и на коментара му от 1966 г., че

„The Beatles са „по-популярни от Исус“.

Чапман планира убийството няколко месеца. В деня, който избира за деянието, той причаква изпълнителя и го моли да му даде автограф върху копие от албума „Double Fantasy“. Същата вечер Ленън и съпругата му Йоко Оно се връщат у дома, за да кажат лека нощ на сина си. Когато се приближават към входа на сградата, Чапман изстрелва пет куршума от револвер, четири от които уцелват Ленън в гърба. Изпълнителят веднага е откаран с полицейска кола в болница „Рузвелт“, но е обявен за мъртъв още при пристигането си в 23:15 ч. Междувременно Чапман остава на мястото на инцидента и чете „Спасителят в ръжта“.