Търсене
Close this search box.

Мария Калас- оперната прима, чийто глас ще живее вечно

Снимка: Houston Rogers © Victoria and Albert Museum

Мария Калас- оперната прима, чийто глас ще живее вечно

Снимка: Houston Rogers © Victoria and Albert Museum
Сподели

На 16 септември 1977 г. в Париж светът губи един от най-обичаните гласове на оперната сцена- гръцкото сопрано Мария Калас. Прочутата певица е героиня в новия биографичен филм „Мария“. Неговата премиера се състоя на 29 август на филмовия фестивал във Венеция. В образа на покойната музикална икона се превъплъщава носителката на „Оскар“ Анджелина Джоли.

Мария Калас е родена в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. – дата, потвърдена от лекуващия лекар, присъствал на раждането ѝ. През годините обаче се появяват несъответствия и обърквания относно рождената дата на Калас. Самата тя, както и училищните документи, твърдят, че е родена на 3, докато майка ѝ твърди, че е родена на 4, пише Biography.

Снимка: Houston Rogers © Victoria and Albert Museum

Родителите ѝ са Георгиос Калогеропулос и Евангелия Димитриадис – гръцки имигранти. Мария е била третото им дете след дъщеря и син, който е починал на около 3-годишна възраст.

Според биографията на Николас Пецалис-Диомидис от 2001 г. Мария е родена като Софи Сесилия Калос, а по-късно е прекръстена на София Сесилия Анна Мария. Всъщност фамилията на семейството е Калогеропулос, но те започват да използват Калас, което е по-лесно за произнасяне от англоговорящите.

В крайна сметка светът я познава като Мария Калас.

Започва да взема уроци по класическо пиано, когато е на 7 години само за да бъде засенчена от по-голямата си сестра Джаки, която е смятана за по- красива и по-харизматична. Въпреки това, младата Мария показва изключителен талант  и майка ѝ я подтиква да се развива вокалната си кариера.

През 1937 г., когато Мария е тийнейджърка, родителите ѝ се разделят и тя, майка ѝ и сестра ѝ се връщат в Гърция. В Атина тя учи солфеж при оперната певица Елвира де Идалго в прочутата Атинска консерватория. Като студентка Калас прави сценичния си дебют през 1939 г. в училищната постановка на „Кавалерия Рустикана“. Наградена е за ослепителното си изпълнение на ролята на Сантуца.

Кариера на оперната сцена
Снимка: Photo-Pic, Paris

През 1941 г. – още като тийнейджърка, Калас прави професионалния си дебют в Атинската кралска опера със скромна роля в „Бокачо“ на Франц фон Супе. По-късно през годината получава първата си голяма роля като Тозеа в „Тоска“, една от оперите на Джакомо Пучини.

По време на Втората световна война Калас трудно намира роли. В средата на 40-те години се връща в Ню Йорк, за да прекара известно време с баща си и да потърси работа, но получава редица откази. След като се премества във Верона, Италия, тя дебютира в италианската опера на Арена Верона през август 1947 г. в спектакъла „Джоконда“.

През следващите няколко години Калас продължава да изнася представления във Верона и Флоренция и получава одобрението на критиката. Тя разширява дейността си в други италиански градове и заминава за чужбина за представления в Буенос Айрес, Мексико сити и Лондон. Гласът ѝ завладява публиката, но с нарастването на славата си Калас си спечелва репутацията на темпераментна и взискателна дива и получава прозвището „Тигрицата“. Ожесточена, тя казва за подигравките на публиката: „Съскането от галерията е част от сцената. Това е опасност на бойното поле.

Операта е бойно поле и това трябва да се приеме“.

Американският ѝ дебют е през 1954 г. в постановката на „Норма“ в Чикагската опера. Представлението е триумфално и се смята за нейната най- характерна роля. Калас продължава да работи и през следващата година изнася три представления като Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“.

През 1956 г. тя най-накрая има възможност да пее в Метрополитън опера в родния си град Ню Йорк. През 1958 г.  Тя е уволнена от директора Рудолф Бинг след

спор за това кои роли Калас ще се съгласи да изпълнява през сезона.

През 60-те години на ХХ век предишният звезден глас на сопраното видимо се разклаща. Представленията ѝ стават все по-редки. Въпреки че официално се оттегля от сцената в началото на 60-те години, Калас се завръща за кратко в Метрополитън опера в средата на десетилетието. На 19 март 1965 г. изпълнява отново ролята си в „Тоска“. Публиката бурно аплодира нейното завръщане, което получава и висока оценка от критиката.

Последното ѝ оперно изпълнение е в друга постановка на „Тоска“ в Ковънт Гардън в Лондон на 5 юли 1965 г. Кралица Елизабет II е сред зрителите на представлението. Калас не се ограничава само със сценични изяви. По време на кариерата си тя записва множество албуми. През 1969 г. изпълнява главната роля във филма „Медея“.

Любовта в живота на оперната прима
Снимка: Getty images

Калас се запознава със съпруга си Джовани Менегини през 1947 г. във Верона. Двамата се женят през април 1949 г., а Менегини, богат индустриалец, става и неин мениджър. През 50-те години на ХХ век обаче бракът на певицата започва да се разпада и в края на десетилетието двойката се разделя.

Раздялата отчасти е предизвикана от аферата на Калас с корабния магнат Аристотел Онасис. Връзката им продължава няколко години, въпреки че бракът му с бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди през 1968 г. предизвиква голяма тъга у Калас. Въпреки това – Онасис продължава да се опитва да ухажва певицата и след годежа си.

Снимка: Getty Images

В началото на 70-те години Калас се опитва да преподава. През 71-ва и 72-ра година тя води майсторски класове в „Джулиард“ в Ню Йорк. Въпреки влошеното си здраве – през 1973 г. тя придружава свой приятел на международно турне с рецитали, за да му помогне да събере пари за болната си дъщеря. След турнето Калас се премества в Париж.

На 16 септември 1977 г. – едва на 53-годишна възраст, Калас умира внезапно и мистериозно в дома си в Париж. Смята се, че причината за смъртта е сърдечен удар.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас