„Големият артист се определя от най-трудните си моменти”, смята сопраното Елвира де Идалго, чиято най-известна ученичка е оперната прима Мария Калас. Житейската ѝ история потвърждава казаното. Самата тя и бляскавата ѝ кариера падат в жертва на любовта ѝ към гръцки корабен магнат. Как се е стигнало до фаталния край научаваме от операта-мюзикъл „Калас и Онасис”. Спектакълът, режисиран от Петко Бонев,  е посветен на 100-годишнината от рождението на Мария Калас. С него бе поставено началото на Новогодишния музикален фестивал в НДК.

Очаквано, то стартира с встъпително слово от директора на Театрално-музикален продуцентски център – Варна Даниела Димова. В него тя отправи изключително докосващо послание към всички присъстващи.

„Нека с езика на изкуството да създаваме спомени”, призова сопраното. Директорът на Националният театър за опера и балет на Албания Абигела Вощина допълни, че

„музиката не знае граници, няма паспорти

и не минава през митница”.

В последните минути преди излизането на звездите на сцената председателят на Съюза на музикалните и танцови дейци Станислав Почеканов награди с отличието „Златна лира” за „мениджмънт на музикалното и танцовото изкуство” Даниела Димова.

След официалната част най-сетне настъпи дългоочакваният момент – повдигането на завесата. Досега единствено „въоръжените” с музикални инструменти оркестри на Държавната опера във Варна и Националната опера и балет на Албания издаваха, че предстои да станем свидетели на вълнуващо представление. Те свириха в продължение на близо 3 часа под палката на диригента Страцимир Павлов .

Както животът на всеки един човек, така и спектакълът започна с вик. Той обаче не беше на току-що родилата се Калас (в ролята Ева Перчемлиева), а на ядосана ѝ майка. Отношенията им

сякаш удрят звучен шамар на публиката.

Не бях ѝ подозирала, че кариерата на една от най-гласовите оперни певици в цял свят е стартирала като плод на болните амбиции на майка ѝ.

Оказа се, че влошените им отношения далеч не са единственото препятствие, което Калас трябва да пребори по пътя си към успеха. Както всеки един артист, така и тя получава десетки откази в началото на своя професионален път. Противно на очакванията, базирани на заглавието на мюзикъла, човекът, който първи помага на оперната певица да изгради своето име, е Батиста Менегини.

Изведнъж, когато Калас тепърва е започнала да трупа популярност в Италия и се е омъжила, се появява гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис (Мариос Андреу). Макар да е магнетичен, обаятелен, уверен и много богат, той се превръща в

символ на раздора.

Останалото е история, но не любовна, а трагична такава. Пречупен през призмата на нещастието и предателството в една връзка, мюзикълът подтиква  публиката да се замисли изпитвал ли е Онасис същата изгаряща любов към Мария, каквато тя към него. Горчивото впечатление, което персонажът оставя, е, че в живота си той е бил движен единствено от идеята да печели повече и повече. Неговата алчност води до това сърцето му да „прогние“, но същевременно убива и кариерата на примата. Тя така и не успява да преживее раздялата им. 

Тези така токсични отношения бяха блестящо представени от Ева Перчемлиева и Мариос Андреу.С всяко следващо изпълнение

гласовете им се превръщаха в приливна вълна,

която завличаше присъстващите все по-навътре и по-навътре в необятното море на отношенията им. Приликата им с действителните лица също беше повече от поразителна. За това допринасяше и леката историческа нотка, която се промъкваше във всеки един от костюмите на артистите, благодарение на сценографа Ася Стоименова. Освен това, на сцената умело и в пълен синхрон се преплитаха цели култури. Танцът на страстта – танго, запечата момента на влюбването на двамата главни персонажи, гръцките танци пък съумяваха да разкрият другото лице на Онасис – това, в което вероятно се е влюбила Мария Калас.

И въпреки тази симфония на сцената, у мен все пак остана усещането, че исках да видя повече от образа на Калас. От лицето на

примата, за чийто глас продължава се говори

дори и 100 години след рождението ѝ, а не от това на жената с разбитото сърце. 

На фона на музикалните изпълнения, декорът може да бъде определен като семпъл – имитация на стълбище. Благодарение на кадрите, прожектирани върху него обаче той даваше възможност на зрителите да се пренесат от НДК на улицата в студена нощ, на яхта посред Егейско море и дори в дома на самата Мария Калас.

Събитието беше уважено от президента на Република България Румен Радев и съпругата му Десислава Радева. Специален гост на държавния глава беше президентът на Албания Байрам Бегай, чиято съпруга също се наслади на представлението. До тях бяха и посланиците на Гърция и Албания у нас – Алексиос Лимберопулос и Доника Ходжа.

Специално за премиерата в България от Ню Йорк пристигна и композиторът на представлението Христос Папагеоргиу.