Тя е актриса, която всеки познава, макар да се е случвало да я бъркат с колежката ѝ Стоянка Мутафова. Тя е вечно усмихната и има уникалния талант с лекота да разсмива публиката си.
„Не, аз не съм звезда, аз съм слънцето на българската сцена“, смело заявява великата Татяна Лолова. Актрисата, родена на 10 февруари 1934 г.,
днес трябваше да навърши 90 години.
Наричат я „кралицата на българската комедия“ заради десетките ѝ комедийни роли както в театъра, така и в киното и на телевизионния екран.
Родена е в София, майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ, на когото тя се възхищава, е счетоводител. За него тя разказва, че имал дълбоки сиви очи и искал дъщеря му да стане лекар.
Татяна обаче избира пътя на изкуството
и завършва ВИТИЗ през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. В класа ѝ са още големи актьори като Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов.
След като завършва актьорско майсторство идва време да я разпределят в трупата на някой театър. След като комисията я пита къде иска да отида тя отговаря: „В Русе“. „В Русе няма място“, ѝ отвръщат. „Тогава в Народния театър“, заявява младата актриса. Все пак обаче играе една година в театъра в Русе, а в последствие става
първата назначена актриса в Сатиричния театър.
Именно Сатиричният театър дава много на Татяна Лолова, както и тя на него. Актрисата беше последната от звездната четворка, първооснователи на Сатиричния театър, заедно с Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов. На сцената на Сатирата тя остава 19 години – до 1976 г.
„Генът ми е драматичен… Искам този ген да излезе на преден план, но през целия ми творчески път в мен се бори едно смешно с едно тъжно нещо“, пише самата актрисата. Макар да е позната най-вече с комедийните си роли Татяна Лолова носи огромен драматичен талант.
„Писна ми да съм смешна“,
казва тя в книгата си и в един момент след 1977 г. напуска Сатирата и отива в Театър „София“. Там изграе в продължение на 11 години, но отново се зъвраща в Сатиричния театър.
„Имаше и огромен драматичен талант… Неизползван. Самата ѝ същност беше такава. А колко ѝ е струвала тази усмивка тя си знае“, споделя за Татяна Лолова режисьорът Илиян Джевелеков.
Ролята на Уини в „Щастливи дни“ Лолова нарича
ролята на живота си.
За нея тя печели „Аскеер“ през 1992 г.
Татяна Лолова има над 120 театрални и 54 роли в киното, 76 в телевизията, многобройни записи в БНР. Сред най-запомнящите се нейни роли в киното са в лентите „Топло“, „Сиромашко лято“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Пътуване към Йерусалим“, „След края на света“, „Нощем с белите коне“, „Опасен чар“.
Първата ѝ поява в киното е като „момичето с джуфката“ в „А бяхме млади“ на Бинка Желязкова, някъде около 1961 г. В целия филм Лолова има едно-единствено минаване, на което режисьорката
прави 18 дубъла.
В тази роля, както в много други след това, Лолова играе със собствени дрехи, пише Edna.
Хитовият ѝ моноспектакъл „Дуенде“ се радва на препълнени салони повече от десет години в „Театър 199“, както и в турнетата в страната и чужбина. Много известни са и така наречените ѝ естрадни представения.
Живота си, толкова колоритен и цветен актрисата описва и изрисува сама. Книгата ѝ „1/2 живот“, чието първо издание е от 1996 година, е първата официална автобиография на Татяна Лолова.
„Много е хубаво да те обичат. Има и такива, които не ме обичат, но аз не ги познавам, те не ми се обаждат и така остават анонимни.
Тези, които ме обичат, ги познавам по лицата.
Те стават красиви. Независимо какви черти им е дала природата, те стават красиви, защото добрата енергия и усмивката правят лицето хубаво. Вярвам, че любовта ни облагородява.“, казва Татяна Лолова. Тя е обичана не само от публиката си, но най-вече от човека до нея. Омъжвайки се за втори път през 1963 г. актрисата споделя живота си цели 55 години със Светослав Светославов. Двамата имат син.
Самата Лолова признава, че не се е допитвала за ролите и представянето си на сцената до никой друг освен до съпруга си. Какво ли ѝ е казвал той, при положение, че често думите са недостатъчни да опишат такива големи артисти като нея.
„Няма актриса на света, която да изиграе Татяна Лолова“, казва за нея Юрий Дачев. А прф. Пламен Марков споделя, че „тя е блестящ комедиант, но много добре знае, че да си комедиант не е всичко. Освен това трябва да има нещо, което те вълнува и искаш да кажеш. И това я отличава твърде много“.
Татяна Лолова е носител на едни от най-престижните награди за актьорско майсторство. Обявена е за „Заслужил“ и „Народен артист“, печели Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ през 2017 г. Посмъртно получава и награда
„Икар“ за цялостно творчество.
Най-подходящо е да завършим с думи на самата Татяна Лолова с откъс от книгата „Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“:
„Най-голямото ми щастие са срещите, които се случват в живота ми. Публиката! Партньорите, режисьорите, хората в театъра и киното, които ме заливат с обич и внимание, когато сме заедно. От натрупания опит мога да кажа, че щастие са и неприятелите, хората, които пречат, които са готови винаги да отхвърлят или уязвят. Благодаря им! Много ми помогнаха да разбера, че съм силна, че имам воля, а когато се наложи, и инат, за да постигна целите си.“
