Една от иконите на Стария Холивуд София Лорен днес навършва 90 години. Актрисата е родена на 20 септември 1934г.  в Рим. Тя преживява изключително бедно детство преди да се наложи в италианското кино, а по-късно да завладее и Холивуд. Кариерата ѝ продължава шест десетилетия. По пътя си печели „Оскар“ и си партнира с холивудски величия като Кари Грант, Марлон Брандо и Грегъри Пек.

В мемоарите си от 2014 г. „Вчера, днес, утре“ тя казва: Когато си спомням за живота си, понякога се изненадвам, че всичко това всъщност е истина.“ От дните ѝ в разкъсваната от войната Италия до изявите ѝ на червения килим – ето един поглед към най-значимите мигове от живота на Лорен.

Ранният живот на София Лорен

Без подкрепата на баща си, Лорен и по-малката ѝ сестра израстват в крайна бедност. Те са отгледани от майка си Ромилда Вилани, баба си и дядо си  в малко градче, наречено Поцуоли.

Условията се влошават по време на Втората световна война и в автобиографията си Лорен си спомня бомбардировките и за това как се е крила в близкия железопътен тунел по време на въздушни нападения. „В някои дни нямахме дори троха за ядене“

Тя отбелязва още, че съучениците ѝ са я нарекли „клечка за зъби“ заради това, че е била слаба.

През 1949 г. майката на Лорен я записва на конкурс за красота в Неапол. Въпреки че не печели титлата, като финалистка тя получава билет за Рим, който ще промени живота ѝ.

От италианското кино до Холивуд

Когато пристига в Рим, Лорен се опитва да се утвърди в италианското кино и получава първата си роля като статистка във филма „Quo Vadis“ на MGM от 1951 г. До 1953 г. тя е взета под крилото на продуцента (и бъдещ неин съпруг) Карло Понти. Той ѝ дава първата  главна роля във филма „Аида“.

През следващата година Лорен работи за първи път с известния италиански режисьор Виторио Де Сика в „Златото на Неапол“. Двамата правят още 13 филма заедно в продължение на 20 години приятелство и работа.

„Без Де Сика никога нямаше да стана това, което съм. Никога нямаше да открия истинския си глас“, казва Лорен. Той дори ще режисира актрисата във филма си от 1960 г. за Италия по време на Втората световна война „Две жени“. Емоционалното  изпълнение изисква от Лорен да се възползва от собствените си преживявания по време на войната и ѝ носи наградата „Оскар“ за най-добра главна женска роля през 1961 г. Така тя става

първата актриса, спечелила „Оскар“ за неанглоезичен филм.

След като се утвърждава в италианското кино в продължение на няколко години, Лорен се насочва към Холивуд. Тя наема треньор по английски език, който да я обучава. По този начин получава роля в първия си холивудски филм, в който играе заедно с Кари Грант и Франк Синатра във филма „Гордост и страст“ от 1957 г.

Визията на Лорен

Понякога наричана италианската Мерилин Монро, Лорен има свой собствен външен вид, който в началото е възприеман по-скоро като пречка. Според собствените ѝ разкази, бедното ѝ детство я прави ужасно кльощава и едва в тийнейджърските ѝ години

„грозното пате се превръща в лебед“, както тя се изразява.

Въпреки това – в началото на кариерата ѝ операторите я обявяват за „невъзможна за снимане“, като отбелязват: „Лицето ѝ е твърде късо, устата ѝ е твърде голяма, а носът ѝ е твърде дълъг“.

Когато ѝ предлагат да си направи операция на носа, Лорен отказва: „Знаех много добре, че красотата ми е резултат от много недостатъци, които се съчетават в едно лице – моето лице.

Независимо дали ще спечеля, или ще загубя, ще остана естествена“

Когато започва да гради кариерата си, актрисата създава свой характерен стил, който включва прилепнали рокли и елегантни бижута. „Гримът, който се носеше тогава, издължаваше очите по забележителен начин. Бях първата, която използва този ефект заедно с Гофредо Рошети, тогавашния ми гримьор“, казва тя за котешката очна линия.

По време на ранната си кариера Лорен често носи модели на Емилио Шуберт, който я облича за дебюта ѝ на червения килим, както и за лондонската премиера на филма ѝ „Ключът“ през 1958 г. „Бях си избрала малка лента за глава със скъпоценни камъни, диадема“, спомня си тя. „За съжаление, човекът, който ни приемаше, наистина беше кралица Елизабет, а

кралският етикет изискваше да не се носи корона пред член на кралския дом.

Кралицата не изглеждаше притеснена от това, но на следващия ден вестниците имаха ден, в който публикуваха някои от най-забележителните и изобретателни заглавия“.

Лорен работи с други забележителни дизайнери както на екрана, така и извън него. Пиер Балмен стои зад костюмите за филма ѝ „Милионерката“ от 1960 г., а Кристиан Диор създава тези за „Арабеск“ от 1966 г. Звездата също така предпочита рокли на Валентино, Кристобал Баленсиага, а на по-късен етап от живота я облича Джорджо Армани.

Кино и любов

Лорен среща любовта на живота си още в началото на своята кариера. През 1951 г., докато е в ресторант, тя привлича вниманието на италианския филмов продуцент Карло Понти. Той оказва влияние както върху кариерата, така и върху личния ѝ живот. „Не бях много повече от младо момиче, а той вече беше успял мъж“, спомня си Лорен за първата среща с Понти и за 22-годишната им възрастова разлика.

„Сервитьорът дойде при мен с бележка от него, в която пишеше, че продуцентът ме е забелязал. След това разходката в градината, розите, ароматът на акация, лятото, което беше към своя край.

Това беше началото на моето приключение“.

До 1954 г. работните отношения на Лорен и Понти се превръщат в романс и в крайна сметка двамата се женят през 1957 г. Те имат двама сина – Карло-младши и Едоардо. Остават женени до смъртта на Понти през 2007 г.

През 1991 г. Лорен получава почетната награда на Академията за приноса си към киното. През следващите десетилетия бива отличена с още няколко статуетки за цялостно творчество. Актрисата никога не е спирала напълно да работи. Появява се във филми като „По-сърдити старчета“ през 1995 г. и номинирания за „Оскар“ филм „Девет“ през 2009 г. За радост на четиримата си внуци, Лорен дори дава гласа си за неанглоезичните версии на филма „Колите 2“ на Дисни, в ролята на мама Тополино.

След 11-годишно прекъсване на работата в киното е обявено, че Лорен ще се завърне във филма на Netflix „Животът напред“. Продукцията, чието излизане по света е предвидено за ноември 2020 г., е режисирана от най-малкия син на Лорен – Едоардо. Двамата са работили заедно два пъти преди това.

Освен в киното,  Лорен блести и на литературната сцена. Тя събира любовта съм към готвенето в две книги. Оказва се, че актрисата често приготвя рецепти от детството си в моменти на щастие и притеснение. Твърде нервна, тя отказва да присъства на церемонията по връчването на наградите „Оскар“ през 1961 г. В крайна сметка тя получава наградата за най-добра актриса, но така и на взема лично, защото

остава вкъщи и приготвя сос.

През 1971 г. тя публикува първата си готварска книга, „В кухнята с любов“, а през 1998 г. издава втора готварска книга, „Рецепти и спомени на София Лорен“.