Познавате ли Кольо Усмивката? Всъщност всички го познават… Никола Анастасов е от актьорите с най-искрена усмивка. Казва, че от малък е такъв и до последния си дъх намира „закачка във всичко“, както сам признава.

„Мъката е еднократна, важното е спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото…“, споделя Анастасов. Затова ние няма да спрем да си спомняме за личности като него. На днешния ден преди точно осем години той напусна нашия свят, но най-вероятно просто, за да играе на по-висша сцена.

Георги Калоянчев го нарича „Усмивката на Сатиричния“.

Никола Анастасов, роден на 22 април 1932 г., е сред създателите именно на Сатиричния театър и посвещава огромна част от кариерата си на неговата сцена. Последния си рожден ден актьорът посрещна въпреки здравословните си проблеми на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

А кариерата му започва още от тогавашния ВИТИЗ, където Анастасов завършва през 1955 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Преди да влезе в театралната академия мечтае да стане хидроинженер и да строи язовири. Като на шега се явява на театралните изпити и печели комисията със своята наивност и непосредственост.

Първите му роли са в театъра във Враца (1955 – 1956), а после продължава за една година във варненския театър. Макар да посвещава живота си на комедията след три години работа

в Сатиричния театър му казали, че от него комедиант няма да излезе.

Първата си значителна роля в Сатиричния театър Анастасов играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Други негови емблематични роли са в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“.

Колкото и добри да са ролите му в театъра актьорът става национален любимец с превъплъщенията си в киното. Участва във филмите „Пагоните на дявола“, сериала „На всеки километър“, „Неочаквана ваканция“. Анастасов играе и в първия цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако“.

Най-знаковите му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Освен това Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на XX век.

Обичаният актьор е и брилянтен разказвач на вицове.

Хобито на актьора е шопският хумор, но така и не успява да осъществи мечтата си да създаде специален спектакъл, посветен на шопския хумор. Негови интерпретации на вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания са особено популярни. Той написва и книга с шопски вицове „Смехът на шопа“ (1985 г.)

Като своя слабост Анастасов определя семейството си и живота с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на двамата им синове.

Анастасов е носител на социалистическото звание „Заслужил артист“, „Народен артист“. През 1982 г. е награден с орден „НРБ“, II степен. През 2015 г., само година преди да почине,

Анастасов получава наградата „Икар“

на Съюза на артистите в България „за изключителен творчески принос към българския театър“. Коментирайки наградата той споделя щастието си, че вече е актьор „с крилете на Икар… и очаквам всеки момент да литна и аз“, заявява Анастасов.

Макар надеждата, че ще се пребори с безпощадната болест, да не напуска големия актьор до последния му дъх, той все пак отлита на 84 години.

Живял достойно, играл със всичко, което има и раздавал се докрай… „Щастлив е тоз човек, който умее да се смее и да събужда смях, затуй аз имам една моя мисъл: „Смехът е превъзходство над лошотията“, споделя актьорът в интервю. Следователно със сигурност можем да кажем, че Никола Анастасов е бил наистина щастлив човек. С ролите си продължава да прави и околните щастливи.