През лятото на 1962 г. трима мъже бягат от Алкатраз и никога повече не се появяват. Крайната съдба на Франк Морис и братята Англин остава загадка, но находчивостта и решителността на дръзкото им бягство от най-охранявания затвор в САЩ продължава да вълнува.

Наричан „Скалата“,

федералният затвор е държал някои от най-опасните престъпници в САЩ.

Сред най-известните затворници са прочутите гангстери Ал Капоне, Мики Коен и Джордж „Machine Gun“ Кели, както и осъденият убиец Робърт Страуд. Дълго време затворът се смята за непревземаема крепост. В ранните часове на 12 юни обаче трима мъже постигат това, което се е смятало за невъзможно – бягат.

Кой е „мозъкът“ на операцията?

Франк Лий Морис осиротява на 11-годишна възраст и осъден за първото си престъпление на 13-годишна възраст. Той прекарва по-голямата част от живота си в различни поправителни заведения. Смятан за изключително интелигентен, той е опитен престъпник. Обвиняван е в притежание на наркотици, въоръжен грабеж и бягства от затвора. През януари 1960 г. е изпратен в „Скалата“ след бягството си от затвора в щата Луизиана. Веднага след като пристига в Алкатраз, той започва да мисли как да си тръгне. В килията му се присъединяват

осъдените за банкови обири братя Джон и Кларънс Англин,

както и Алън Уест, който е затворник в Алкатраз от 1957 г. Всички мъже се познавали от предишни престои заедно в затворите.

Планът за бягство

Четиримата затворници, ръководени от Морис, започват да разработват сложен и дързък план за бягство. В продължение на няколко месеца мъжете

издълбават повредения от солта бетон

около вентилационния отвор под мивките си. С помощта на метални лъжици, откраднати от трапезарията, бормашина, направена от мотор на прахосмукачка, и изхвърлени пили те се промъкват до неохраняем коридор. За да замаскира шума от пробиването, Морис свирел на акордеона си по време на ежедневния период от 1 час, в който на затворниците се пускала музика. След като направили дупка, през която да пропълзят до коридора, те се изкачили на празното горно ниво на блока и създали тайна работилница. За да скрият дупките в стените на килиите, те

изработили фалшиви решетки от папиемаше

от списания от затворническата библиотека. След като се озовали в работилницата, те се заели да изработят импровизиран гумен сал с размери 6×14 фута. Създали си и спасителни жилетки от повече от 50 откраднати дъждобрана. За да запечатат гумата, използвали горещите парни тръби на затвора. След това превръщат една гарафа в инструмент за надуване на сала и изработват гребла от парчета шперплат.

Докато работят, те трябва да крият отсъствието си от пазачите, които периодично правят нощни проверки. За целта изработват

макети на главите си от сапун, паста за зъби

и тоалетна хартия. За да изглеждат по-реалистично, те използват истинска коса от бръснарницата в затвора и ги боядисват в телесни тонове с помощта на крадени художествени материали. След това ги поставяли в леглата си, а под одеялата им слагали снопчета дрехи и кърпи във формата на телата им, за да изглеждат като заспали. Докато работели върху импровизираното си оборудване за бягство, те също така търсели начин да излязат. Използвайки водопроводни тръби като стъпала, те се изкачили на 30 фута (9,1 м) и отворили вентилатора в горната част на една шахта. Те изработили фалшив болт от сапун, за да го задържат на място.

Денят на бягството

Оставяйки манекените в леглата си, за да заблудят охраната, Морис и двамата братя Англин изпълзяват през дупките на стените на килиите. Бягството на Уест е осуетено, когато той не успява да излезе навреме от килията си и останалите тръгват без него. Те се изкачват на покрива на килията и го прескачат, носейки импровизираната си лодка. Спускат се по външна водосточна тръба, прекосяват двора на затвора, преодоляват две последователни огради от бодлива тел с височина 12 фута. Когато достигат брега, надуват лодката си и изчезват в нощта.

Тревогата била вдигната едва на следващата сутрин,

когато били открити главите на примамките, пише BBC.

Мащабната операция по издирването им

Затворът незабавно е бил незабавно. Претърсени са всички сгради, включително и помещенията на служителите на затвора. Започва мащабно издирване със стотици служители на правоприлагащите органи, които в продължение на дни претърсват обстойно околността. На 14 юни бреговата охрана открива едно от греблата на затворниците. Същия ден работници откриват пакет с лични вещи на Англин, запечатан в гума. Седем дни по-късно някои останки от сала са изхвърлени близо до моста Голдън Гейт, а на следващия ден е открита една от самоделните спасителни жилетки. От тримата бегълци обаче няма и следа.

Загинали ли са избягалите затворници?

Властите стигнали до заключението, че те трябва да са загинали в коварните води при опит да напуснат острова.  Въпреки че в залива никога не са открити тела, през 1979 г. те са обявени за мъртви. ФБР прекратява делото си и прехвърля отговорността на Маршалската служба на САЩ. Спекулациите относно тяхната съдба никога не стихват. От момента на бягството им през 1962 г. се появяват съобщения за предполагаеми срещи с мъжете и за съобщения от тях.

През 2018 г. полицията в Сан Франциско разкри, че пет години по-рано им е изпратено мистериозно писмо от човек, който твърди, че е Джон Англин. Писмото гласи:

„Избягах от Алкатраз през юни 1962 г. Да, всички успяхме да се измъкнем тази нощ“.

В писмото се твърди, че мъжете са продължили живота си, криейки се. Според него Франк Морис е починал през октомври 2005 г., а Кларънс Англин – през 2008 г.  Случаят все още е отворен за Маршалската служба на САЩ. През 2022 г. тя публикува актуализирани снимки на  тримата изчезнали затворници от Алкатраз. Същевременно апелира и за предоставяне на информация с надеждата, че най-накрая ще може да сложи край на мистерията.

Какво се случва с Алкатраз?

Затворът Алкатраз е затворен през 1963 г. – една година след бягството на мъжете. Отчасти това се дължи на влошаващата се структура и разходите за издръжката му. Суровият режим в затвора също е обект на сериозни спорове през годините. Още през 1939 г. главният прокурор на САЩ Франк Мърфи се опитва да го закрие. Причината? С течение на годините затворниците се самоубиват или осакатяват – неспособни да се справят с безмилостните условия. С  напредването на 60-те години на миналия век САЩ започват да се стремят към рехабилитация на затворниците, а не само към тяхното наказване.