Музиката винаги е била истинският ключ към Вълшебното кралство на The Walt Disney Company.
Преди около един век Уолт Дисни обявява на екипа си своята музикална етика:
„Трябва да създадем нов модел, нов начин за използване на музиката“!
Музиката на Дисни се вплита в нашите житейски истории, мелодиите от анимационни филми, с които ние или нашите деца са израснали, се просмукват в съзнанието ни още от бебешка възраст. Тя е едновременно актуална и вечна.
Вероятно много от читателите ще се изненадат, че кубинската криза вдъхновява „It’s a Small World“, а котешка мелодия, изпята от Пеги Лий, има расистки подтекст.
Музиката на Disney преминава през различни жанрове.
Понякога е изтънчена, друг път сладко сантиментална, но пълна с особени обрати.
В обширна статия за BBC Арва Хайдер проследява неочакваните истории, които стоят зад един век класики на Disney, десетилетие по десетилетие.
Minnie’s Yoo-Hoo (от Mickey’s Follies, 1929 г.)
Тази серенада за любимата на Мики е написана от композитора Карл Уилям Сталинг и Уолт Дисни за късометражен анимационен филм. Някои твърдят, че самият Дисни е изсвирил пискливия глас на Мики. Цялостният ефект е мил и страховит („When it’s feedin’ time for the animals/ And they howl and growl like the cannibals“), с психеделична извисеност, която напомня и за анимационните филми на Fleischer Studios от онази епоха.
Someday my Prince Will Come (от „Снежанка и седемте джуджета“, 1937 г.)
Първият пълнометражен анимационен филм донася няколко хитови мелодии, композирани от Франк Чърчил и Лари Мори, както и оригиналния архетип на мечтателната принцеса на Дисни.
Тази копнееща балада запечатва връзката на публиката със Снежанка. За съжаление, тя също така приковава младата озвучаваща актриса Адриана Каселоти към ролята и очевидно ѝ е отказано разрешение да се снима другаде. Тя е обявена за легенда на Disney през 1994 г., на 77-годишна възраст. Песента се появява и в джаз изпълнение, при това в доста различни условия. През 1943 г. е изпълнена в концентрационен. По-късно песента е преработена от джаз легенди, сред които самият Майлс Дейвис, който кръщава албума си от 1961 г. на името на песента.
Zip-a-Dee-Doo-Dah (от „Песента на Юга“, 1946 г.)
Тази мелодия печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен, както и почетен „Оскар“ за талантливия чернокож американски актьор и певец Джеймс Баскет в последната му филмова роля – чичо Ремус в игралния/анимационен филм на Disney „Песента на Юга“. За съжаление, идеализираният живот и йерархия на плантациите, превръщат филма в неудобен и „Песента на Юга“ постепенно изчезва от каталога на Disney.
Народните приказки за заека Бр’ер – и тази песен – вдъхновяват и атракциона Splash Mountain, който беше закрит в американските паркове на Disney по-рано тази година, въпреки че понастоящем няма планове за закриване на атракциона в Токио Дисниленд.
Песента на сиамската котка (от „Лейди и скитникът“, 1955 г.)
Мимолетен, но незабравимо странен номер, изпълнен на развален английски от американската звезда Пеги Лий в образа на две хитри сиамски котки. Трябваше да минат няколко години, за да бъдат назовани гротескните расови стереотипи („комедийните чужденци“ бяха основна част от мейнстрийм забавленията поне до 90-те години на миналия век), но тази песен беше заменена в римейка на „Лейди и Скитникът“ (2019) с лежерната What a Shame, изпята от Nate „Rocket“ Wonder и Roman GianArthur в ролята на двойка злобни котки от породата Девън рекс.
„Светът е малък“ (1964 г.)
Прочутите братя и сестри Робърт Б. и Ричард М. Шърман създават много от най-известните класики на Disney, включително саундтраците за „Мери Попинз“ (1964 г.) и „Книга за джунглата“ (1967 г.), а веселите им мелодии са контрапункт на мрачната действителност. Първоначално те пишат този сладникъв химн за Световното изложение, на фона на Кубинската ракетна криза. Сега тя вероятно е най-изпълняваната публично песен в света, благодарение на непрекъснатото ѝ пускане в парковете на Disney. Едноименната атракция продължава да бъде невероятно трип-изживяване, докато се носиш из карикатурната утопия, изпълнена със серенада от стотици аниматронни кукли.
Ev’rybody Wants to be a Cat (от „Аристокотките“, 1970 г.)
Твърди се, че Луис Армстронг е бил поканен да участва в саундтрака на „Аристокотките“, но е отказал поради влошено здраве.
Влиянието на Армстронг определено се усеща в този модерен, суинг джаз,
озвучен от музиканта Скатман Кротърс като лидер на група котки от улицата. Усещането за атмосфера е странно нарушено от добавянето на още един „луд“ азиатски стереотип – сиамска котка на име Шун Гон, която свири на пиано с пръчици. Този ритъм обаче е вдъхновил доста съвременни преработки. Включително отличната версия на тромпетиста Рой Харгроув в сборния албум Everybody Wants to be a Cat от 2011 г., включващ и джаз кавъри на Disney от Дейв Брубек и Есперанца Спалдинг.
Poor Unfortunate Souls (от „Малката русалка“, 1989 г.)
„Малката русалка“ – и саундтракът на Алън Менкен и Хауърд Ашман – се смятат за съвременния ренесанс на мюзикъла на Disney. Вероятно това е
възраждането на образа на принцесата, както и на емблематичния злодей.
Песента се изпълнява от морската вещица Урсула, вдъхновена от драг легендата Дивайн и озвучена от Пат Карол. Това е готическият спектакъл на Урсула, който убеждава русалката Ариел да пожертва гласа си в името на човешката любов. В годините песента е изпълнявана от Куин Латифа, Джонас Брадърс, Мишел Визаж и Мелиса Маккарти – в последния римейк на „Малката русалка“.
„Арабски нощи“ (от „Аладин“, 1992 г.)
Отриващата ориенталска песен на анимацията за дрипавия бедняк и неговия джин, написана от Менкен и Ашман и изпята от звездата на Бродуей Брус Адлер, предизвика протести от страна на антидискриминационни групи.
„Песента оклеветява цял един народ“, пише Джак Шахин в LA Times.
„Текстът на песента и последователните сцени информират хората, че арабите не са като нас: те са нечистоплътни“. След излизането на филма Disney променя два реда, описващи арабската обстановка („Където ти отрязват ухото/ Ако не харесват лицето ти“). Въпреки това съмнителната поанта остава: „Това е варварско, но хей, така е у дома“.
He Mele No Lilo (от „Лило и Стич“, 2001 г.)
Хавайското сираче Лило, симпатичният помощник на Лило – Стич, е генетично създаден извънземен беглец. Тяхната неконвенционална семейна връзка е двигател на този анимационен филм. Много неща се случват в тази тихоокеанска хармония, която феновете свързаха със „Смелата Ваяна“, излязла през 2016 г.
Do You Want to Build a Snowman? (от „Замръзналото кралство“, 2013 г.)
Тази прочувствена песен първоначално е смятана за мрачна за сюжета на сестринската история за Анна и Елза. Песента обаче демонстрира умението на двойката автори Кристен Андерсън-Лопес и Робърт Лопес да съчетават необичайни неща – от шоу-музика до размисли за смъртта (които ще пронижат музиката им за филма „Коко“ от 2017 г.).
Песента не е просто красива мелодия от анимационен филм, в текста ѝ са вплетени дълбоко психологични моменти и размисли за комуникация, когато каналите за такава са затворени и как семействата в криза могат да продължат напред.
We Don’t Talk About Bruno (от „Енканто“ – версия на 21 езика, 2021 г.)
В исторически план Disney превежда своите хитове за различните територии с все по-фино внимание към детайлите. Както обяснява музикантът и историк Александър Рани:
„Правят отделни дублажи за европейски португалски и бразилски португалски“.
В цифровата ера можем лесно да се докоснем до глобалния обхват на мегауспех като колумбийския „Енканто“ (с чудесния саундтрак на Лин-Мануел Миранда), който е преведен на 46 езика. В този клип на най-големия химн на „Енканто“ блестящо са представени 21 от тях – включително английски, испански, унгарски, холандски, корейски, тайландски и други – без да се изпускат от поглед: Музиката на Disney като универсален ритъм.
Четете още:
Мистерията на „Магьосникът от Оз“: смърт, болка и натравяне с грим
