Кога Великобритания е придобила чувството си за хумор? Британците са се забавлявали още през Средновековието, а според ново проучване стендъп комедията се е родила през 15 век.

Професор по английски език от Кеймбридж хвърля светлина върху представата за средновековната британска комедия, базирана на текстове на странстващ поети и певец, разказва Euronews.

Ръкопис от XV в., дешифриран от професор д-р Джеймс Уейд, предлага изключително рядък поглед към средновековната комедия,

включително първата записана употреба на термина „червена херинга“ в английския език. (Трикът, който разказвачите използват, за да накарат читателя да гадае какво всъщност се случва в историята – бел. ред.).

Гръмкият текст не щади никого – осмива както крале, така и свещеници, и селяни, и насърчава публиката да се напие. Ръкописът обаче дава и ценна представа за ролята на странстващите поети в средновековното общество, наречени менестрели.

Професорът от Кеймбридж открива ръкописа случайно,

докато прави проучване в Националната библиотека на Шотландия.

Изумява го авторската бележка, в която пише: „От мен, Ричард Хийг, защото аз бях на това пиршество и не пих“.

„Това е интригуваща проява на хумор и е рядкост средновековните книжовници да споделят толкова много от характера си“,

казва професорът в Кеймбридж. Този цитат го подтиква да тръгне по петите на Хийг и да открие откъде и как е черпел вдъхновение.

Публикуваното в сряда проучване на проф. Джеймс Уейд се фокусира върху първата от деветте части в така наречения „ръкопис на Хийг“. Той се състои от три текста, сред които роман бурлеска, наречен „Ловът на заека“, подигравателна проповед в проза и алитеративен безсмислен стих, озаглавен „Битката при Браконует“.

Професорът заключва, че Ричард Хийг е плагиатствал около 1480 г. от неизвестен странстващ поет,

който пеел песните си недалеч от границата между Дарбишър и Нотингамшър.

Певците менестрели пътували от панаир на панаир, от пъб на пъб и забавлявали хора от всички слоеве на обществото. Въпреки че често са представяни във филми и романи, реалните свидетелства за това какви са били в действителност тези артисти са оскъдни.

„Имаме самодеен артист с много ниско образование, който създава наистина оригинален, ироничен материал. Да се запознаеш с такъв човек от този период е изключително рядко и вълнуващо“, казва проф. Уейд.

Интересното е, че

в ръкописа от XV в. се усеща същият интелектуален заряд и сардоничен хумор, който се среща в съвременната британска култура.

Един пасаж от поемата „Ловът на заека“ може да бъде изваден направо от „Монти Пайтън“. Професорът го сравнява с кръвожадния заек, с който рицарите на „пайтъните“ трябва да се сражават. Иначе поемата е за селяните, пълна с шеги и абсурдни закачки.

Осмиващата проповед се обръща към публиката като към „прокълнати същества“ и включва фрагменти от пиянски песни.

Тя разказва за трима крале, които ядат толкова много, че две дузини волове излизат от коремите им и започват да се бият с мечове. След ожесточена битка разфасованите волове се свеждат до три „червени херинги“.

Тук професорът прави заключението, че кралете са сведени до обикновени разсейващи елементи и пита каква е тяхната полза.

„Лакомия. А какъв е резултатът от лакомията? Абсурдна показност, която отвлича вниманието – трикът „червени херинги““.

Заключителният безсмислен стих е посветен на народо-психологията в региона и включва дори Робин Худ.

Според професора за разлика от творчеството на менестрелите, самоиронията и превръщането на публиката в обект на шега все още са много характерни за британската стендъп комедия.

Фотокредит откриваща снимка „Монти Пайтън“: Thane Bruckland/PA