Френският психологически трилър на Жюстин Трие “Анатомия на едно падане” се превърна в кино събитието на 2023 година. След като получи голямата награда “Златна палма” на кинофестивала в Кан, историята за
краха в семейството
на писателите Сандра и Самуел, спечели и журито на Европейските филмови награди, където взе приза за най-добър филм. Нататък следват пет номинации за Оскар, сред които за най-добър филм, режисьор, актриса, адаптиран сценарий…Развоят от тях и отличените ще станат ясни на 10 март в Лос Анджелис.
Именно сценарият на “Анатомия на едно падане” с неговия тривиален, като ежедневен колапс,
постоянно повтарящ се крах и турбуленции
в семейните отношения, прави филмът на Трие толкова човешки близък до всеки. Един мъж е намерен мъртъв, а кръвта от главата му в снега маркира зловещо обезпокоителното съмнение в насилие. Самуел живее в отдалечена хижа в близост до Гренобъл и единствените наоколо са най-близките му – жена му Сандра и незрящия им син Даниел. Но, когато предчувствието за престъплението е налице и
цялата атмосфера задава тайни алгоритми за разруха и отчуждение,
няма нищо по-естествено от преждевременна смърт, причинена от най-любимите. Това е първата много сериозна заявка на Трие в, на пръв поглед, съвсем прозаичния наратив, че любовта на близките, е само на крачка от унищожителното желание на същите за край на живота ти.
Епизодът в самото начало е не по-малка индикация, че
потиснатата ярост между двамата съпрузи, чака своя развой.
Сандра разговаря с млада докторантка, която иска интервю от нея в качеството й на успяла писателка, но силната музика от последния етаж, където е Самуел смущава разговора им и в един момент той трябва да приключи преждевременно. Още тук можем да предусетим силната актьорска заявка на Сандра Хюлер в централната роля –
нарцистичното й задоволство (по-късно ще стане ясно, че е бисексуална) от срещата с младото момиче, в чиито очи се оглежда интелектуалното й надмощие, от което тя, като че ли има най-голяма нужда. Секунда по-късно енергичният й жест, с който тръгва в посока на стълбите и по следите на шума. Сякаш в търсене на отговорност и едновременно –
добре отработен маниер на “справяне”
с децата в къщата, в която група е и мъжа й.
Оттук нататък следват повече от два часа в
съдебната зала – нравствената и, на пръв поглед, единствено обективна територия,
от която се очаква да даде отговор, присъда и наказание. И тук, наред с всичко останало, е отново впечатляващата актьорска игра на Хюлер – достатъчно обърканото й, лишено от крайности лице опровергава всяко предположение за вина или невиност. Съпругът й е мъртъв и някак всичко води към нея – тя е егоцентрична, хладнокръвна, а и не липсват достатъчно свидетелства, че бракът им отдавна е прекършен. Тук обаче се намесва драматургичната идея на Трие, че личностните характеристики – слабостите, властолюбието и желанието за надмощие, не са и не могат да бъдат обстоятелство, превръщащо същата личност в убиец.
Истината, обективният поглед и единствен верен отговор отстъпват в “Анатомия на едно падане” – те са подробност, която не е от основно значение. Голямата поанта, която анатомията на съвременния брак прави пред филмовите зрители е, че между насилствената смърт и потенциалното самоубийство на Самуел, няма граница. Всеки един от двамата съпрузи
вече е пожелал смъртта като избавление
от тягостния провал на личните им отношения. Смъртта е вратата към свободата от вините на съвместния живот, в който никой не успява да осъществи себе си, както би искал.
Остава само Даниел, чиито незрящи очи отдавна са видeли всичко, което той обаче избира да премълчи.
Реалната му намеса в съдебния процес може да се тълкува като ключовото свидетелство към свободата на майка му или отказ сам той да издава присъда. Красноречиво това се загатва в един от последните кадри, в който
Сандра се сгушва в сина си, а той поема бащински главата й.
Не очаквайте “нещо да се случи” в последния момент. Достатъчно убедителни в тази теза са и думите на Сандра след края на процеса, че е очаквала известно удовлетворение, но нищо от това не се появява. Истинската константа на живота, според “Анатомия на едно падане”, е в неговото противоречие, в двусмислието на човешката природа.
Ние сме едновременно и палачите, и жертвите във всеки един момент.
Потърпевши на собствените си реализирани или не планове. И когато и очите на децата ни са затворени, за да бъдат пълноправни сви-де-те-ли на извършеното, значи много от нещата в семействата ни, не са за техните очи или просто някой трябва да остане
