Той винаги е бил различен от останалите. Изпъква на сцената със своите ексцентричност и (прекомерна) увереност. Талантът му е вроден, но му отнема десетилетия да го опитоми – години, в които неколкократно губи самия себе си. Името му е Роби Уилямс – артистът, който се учи от грешките си, за да стане по-добър човек.

Днес цял свят знае името му и пее песните му, но преди години той е бил странното момченце в училище, с което никой не е искал да си играе. Като такова ни се разкрива още в първите кадри на премиерния полубиографичен филм „Better Man: Роби Уилямс”. Както всяко тормозено и отритвано дете,

той се стреми да се впише – да спечели любовта

и признанието на хората около себе си. Макар на пръв поглед този стремеж да изглежда напълно естествен, то на по-късен етап той всъщност води до необратими последици.

Синдромът на самозабравянето е едно от най-тежките заболявания,

които се разпространяват сред звездите. Възможно ли е да загубиш себе си, опитвайки се да се превърнеш в звездата, която всички копнеят да видят на сцената? От биологична гледна точка, разбира се, е напълно невъзможно – човекът и звездата са един и същи  индивид. Ако погледнат от философската страна на нещата, може би много от вас ще осъзнаят, че артистите често „носят маски” пред своите фенове. Те са такива, каквито е необходимо да бъдат, за да разпродават албумите и концертите си. Роби Уилямс не е изключение от правилото.

Той оставя

егото му да го води, докато опитва да си проправи път в безмилостния музикален бранш

– първата от поредица съдбоносни грешки, които прави. Още тийнейджър Робърт Уилямс става Роби ( изигран от Джоно Дейвис/самият Уилямс)– част от момчешката банда Take That, а от този момент нататък – светът му се променя коренно. Концерти, фенове, обожание – мечтата му се е превърнала в реалност, но

наркотиците и алкохолът бързо и сигурно го влачат към бездна,

от която може и да няма изход. „Better Man: Роби Уилямс” е поредната холивудска продукция, която извежда на преден план темата за зависимостта в най-тежката ѝ и нелицеприятна форма. В нея ще видите една звезда, която пада от звездния музикален небосклон и се оказва на дъното на „езеро, пълно със собствените ѝ страхове и несигурност”.

Може би някои хора ще си помислят, че Роби Уилямс е поредното дете, което продуценти и агенти не са успели да предпазят от тъмната страна на славата. Истината, показана във филма, обаче е съвсем различна. Той сам избира пътя на саморазрушението. Действията му чисто и просто могат да бъдат описани като

самоубийствена мисия, чиито правила биват диктувани от едно тихичко гласче в главата му.

Дали  принадлежи на отсъстващата от живота му бащинска фигура Питър (Стийв Пембъртън), или пък е неговият собствен?

„Better Man: Роби Уилямс” ни разкрива, че „врагът” понякога се крие в отражението ни в огледалото. Оказва се, че най-важните битки, които изпълнителят е провел в личния и професионалния си живот, са били тези със самия себе си. Докато е бил потънал в мрака на зависимостите си, пътеводна светлина все пак е успяла да пропука тъмнината. Във  филма тя блещука в погледа на баба му Бети (Алисън Стедман) и озарява пътя му, захранвана от безрезервната ѝ обич и вяра в артиста.

На фона на дълбоката връзка помежду им, темата за зависимостите и опиянението от славата – считам, че фактът, че Роби Уилямс е представен като шимпанзе не е никак впечатляващ, но определено е  иновативен. Режисьорът Майкъл Грейси се вдъхновява за нестандартната идея от самия изпълнител, който е споделял, че се чувства като „маймуна, която изпълнява номера”.

Различен, невписващ се в стереотипите, циничен –  такъв се вижда в огледалото Роби Уилямс. Запознайте се с човека, който стои зад артиста, в кината в цялата страна. На 28 септември догодина ще имате възможността да се срещнете и на живо в София, където ще изнесе грандиозен концерт.