Франчайзът “Ченгето от Бевърли Хилс” направи своето дългоочаквано завръщане на малкия екран със своята четвърта част. 40 години след излизането на първия филм отново можем да се „заровим нос“ дълбоко в поредното разследване на детектив Аксел Фоули (Еди Мърфи). Този път обаче всичко е лично – пряко замесена в новия случай, по който работи, е вече порасналата му дъщеря Джейн (Тейлър Пейдж).

Сюжетната линия силно напомня на поредицата “Твърде лично” с Лиъм Нийсън в главната роля. Дъщеря, съпруга или приятел в беда, основен персонаж, който е готов на всичко, за да ги спаси – нима през последните няколко десетилетия

почти всички екшъни не изглеждат по този начин?

Най-пресният пример за подобна очевидна прилика е “Лоши момчета: Всичко или нищо”. Много критици твърдя, че продукцията с Уил Смит и Мартин Лоурънс е била вдъхновена именно от поредицата за “Ченгето от Бевърли Хилс”. И в двата филма водеща е идеята за корумпираните представители на органите на реда, военните или висшия еталон на властта. Историята е вече до болка позната на зрителите и

всички мигновено можем да разгадаем кой е злодеят.

Говорейки за позитивни и негативни персонажи, е важно да споменем и най-новото попълнение в разследващия екип – Боби Абът (Джоузеф Гордън-Левит). Той е млад полицай, който работи по привидно лесен случай  – убийство на полицай. Обвиняем е наркотрафикант, чийто адвокат е именно Джейн, която е убедена в невинността му. 

Макар и в продължение на години да не е общувала с баща си Аксел, сценаристите са се постарали да изградят

образа на младата юристка по образ и подобие на този на полицая.

Водена от чувството си за справедливост, тя е готова да се впусне в разследване, чийто край може да се окаже фатален. Може би обаче именно то ще доведе до повратна точка в отношенията между нея и отчуждения ѝ баща. 

Ако не сте гледали предходните части на „Ченгето от Бевърли Хилс“, четейки, може би ще си изградите грешна представа за Аксел Фоули. Заради това е важно да поясня, че той всъщност не е ченге, дотолкова погълнато от работата си, че  да забрави за съществуването на собственото си дете, а

баща – опитващ да предпази от опасностите единствената си дъщеря,

родител, готов да поеме куршум за нея. 

Ако изключим от цялостната характеристика на образа и по-специално бащинските качества на Фоули, то той си е същият комичен образ, който познаваме от първите части на франчайза. Да, героят на Еди Мърфи може да е също толкова забавен, но екшън сцените му сякаш носят по-различно послание. През по-голямата част от времето те будеха у мен по-скоро смях, отколкото възхищение и напрежение. Предполагам годините, а и естеството на ролите, през които той преминава след последните си превъплъщения в Аксел Фоули, казват своята тежка дума. Според мен

Еди Мърфи си остава един от най-добрите комедийни актьори на нашето време

– образ, от който вероятно е изключително трудно да се отърси при стартирането на проект, който не е изцяло комедиен. 

Въпреки това – екшънът взема превес още в началните сцени от новия му филм. По традиция всичко започна в Детройт, където Фоули сее смут по улиците, опитвайки се да хване поредния престъпник. Преследване, последвалата го нелепа катастрофа и конфликт с началника –

носталгията бавно се прокрадва още в началото на филма.

Усмивка се появява на лицето ми и чувайки отново хитовата песен „Axel F“ на Харолд Фалтермейър (по-честно свързвана с образа на Crazy Frog). Налице е и емблематичното яке на детектива с надпис Детройт на гърба, превърнало се в истински хит сред феновете на поредицата.

И макар носталгията да е на пиедестал във филма, не липсват и нови елементи. Един от тях е саундтракът, създаден специално от Lil Nas X за четвъртата част на обичаната поредица. Младият изпълнител все пак решава да запази разпознаваемия електронен риф от оригиналното парче за филма от 1984 г.

Сюжетът на „Ченгето от Бевърли Хилс“ 4 не блести с нищо нито пред предходните ленти от поредицата, нито пред останалите филми от същия жанр. И все пак  – това не трябва непременно да означава да не го гледате. Продукцията, налична в Netflix, е едно свежо, забавно и ненатоварващо „намигване“ към класиките от 80-те години на миналия век, с което можете да се разнообразите в летните жеги.