Излизам от киното и влизам в книжарницата отсреща. Хубаво е, че срещу киното има книжарница – книгите, филмите и музиката са изключително свързани така или иначе. До шанда с музикалните дискове съм, случайно поглеждам и от огромната колекция несъзнателно погледът ми се спира върху албум на МарлиТоку-що съм изгледала биографичния филм „Боб Марли: One Love“. Интересно съвпадение…
Когато се сетите за Ямайка може би Боб Марли е първата асоциация, която правите. Биографичният филм за
живота на може би най-известния реге изпълнител
преплита житейската му история с тази на родната му страна, с която Марли е изключително свързан. Нищо, че размириците в Ямайка през 70-те на миналия век го принуждават да я напусне. А когато го молят да се върне, за да обедини разединената нация с музиката си той дълго се колебае.
Филмът, на режисьора Рейналдо Маркъс Грийн, представя по-подробно втората половина от така или иначе не особено дългия живот на изпълнителя – от създаването на музиката, с която добива световна популярност, до нелепия край на живота му. Сюжетът се ограничава почти изцяло до периода 1976-78 г.
Преплете ни са и ретроспективни кадри,
които разказват за детството на Марли – детство, което не е било никак леко. Сюжетът обръща внимание и на личния живот на изпълнителя и вътрешния му свят – страховете и несигурностити, с които цял живот се бори.
Житейската история на Боб Марли е изключително интересна и успешно представена във филма, макар не в пълния ѝ блясък. Трудности, отхвърляне, примане, много музика, упоритист, световни успехи и лични провали…
Сюжетът подробно представя и историята зад издаването на албума Exodus – един от най-успешните му. Той е обявен от списание Time за
най-добрия албум на XX век.
В този процес виждаме Марли целеустремен, амбициозен и знаещ точно какво иска и едновременно уязвим и сам.
Боб Марли превзема световната музикална сцена. И го прави с екзотичната за света, традиционна музикато на родния си остров Ямайка. Ако се чудите как този необикновен жанр става толкова популярен, запитан същото във филма Боб Марли дава отговор – „Реге музиката обединява. Това е музиката на народа“.
Макар Боб Марли да се свързва с жизнерадостната си, подходяща за партита музика,
изненадващо биографичния филм е сравнително мрачен и меланхоличен.
Ако очаквате да видите опиянени с трева музиканти, които в нея търсят вдъхновение – ще останете разочаровани. „Режисьорът Рейналдо Маркъс Грийн до голяма степен избягва клишетата, но този избор води и до лишаване на публиката от няколко удоволствия, които тя вероятно очаква. Не ставаме свидетели на изумителното издигане на Марли от бедността в една бедна страна – той вече е звезда в началото – и с едно изключение не ставаме свидетели на създаването на най-обичаните му песни“, както пише The Wall Street Journal.
Актьорът, който влиза в ролята на Марли е бритенецът Кингсли Бен-Адир, който се справя отлично с превъплъщението. Повечето актьори дори говорят с ямайски акцент, което на моменти прави разбирането на езика по-трудно. Поне са автентични…
В „Боб Марли: One Love“ има не малко препратки към странната религия на изпълнителя – растафарианство, което представя още повече общността, от която Марли е бил част.
Една от финалните сцени представя споделен семеен момент на спокойствие, в контрапункт на всичко случващо се във филма. Марли изпълнява за децата си вкъщи песента Redemption Song, която е написал малко по-рано.
През целия филм се промъкват сцени, в които Марли е малък и се сблъсква с отхвърляне от баща си. Нещо, с чиито последици се бори до края на живота си. И в крайна сметка виждаме пътя на едно момче, обичащо музиката, в търсете на любов, приемане и дом.
