Целият свят е арена, а гладът е едно от най-мощните оръжия. Не, това не е сюжетът на антиутопичен роман на Джордж Оруел, а ужасяващата действителност в „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии”.

Зимата е сковала Панем, а озверели хора обикалят из улиците в търсене на храна като улични кучета. Откриващата сцена от лентата, достойна за хорър продукция, предизвиква тръпки по гръбнака на зрителя.

Подобно начало е знак само за едно – останалата част от филма ще бъде още по-кървава. Противно на очакванията на публиката, базирани на предходните части на поредицата, В „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии” сцените на арената са по-детайлни и сурови.

Липсата на специални ефекти в случая не представлява недостатък за успеха на продукцията, а е по-скоро положителна черта. Тя позволява акцентът да бъде поставен върху образите на различните играчи. Така се разкриват техните страх, кръвожадност или отчаяние.

Тактическите действия, характерни за всяка игра, пък отстъпват място на борбата за оцеляване, водена с брадви и ножове до последна капка кръв. След като бъдат изпратени на арената, на децата и младежите от 12-е окръга им се налага

да пораснат преждевременно и да се превърнат в кръвожадни бойци,

които да воюват със зъби и нокти за глътка въздух.

След невероятно успешните четири предходни екранизации по романите на Сюзън Колинс – „Игрите на глада”, едва ли има човек, който да не се е питал за чии грешки плащат всички тези невинни деца и младежи от дванадесетте окръга, изпращани на арената.

Отговорът на въпроса публиката ще получи на 17 ноември, когато е премиерата на „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии”.

Филмът поставя на преден план не само въпроса защо са били създадени игрите, но и проследява историята на тираничния владетел на Панем, с когото се сблъсква Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) в предходните филми от поредицата.

Главната роля е поверена на Том Блайт, който се превъплъщава в Кориолан Сноу. В 160-минутния филм той претърпява изключително изненадваща

трансформация от интелигентен и мил младеж към диктатор,

който сее смърт и разруха по пътя си.

Любов, стремеж към светло бъдеще и състрадание препречват пътя му, принуждавайки го да предаде своя приятел Сеян Плинт (в ролята Джош Андрес Ривера) и да убива всеки, който се изпречи на пътя му. Вероятно всеки би се замислил как едни от най-чистите човешки чувства могат да доведат до това човек да се превърне в тиранин. Казват, че „пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Е, Кориолан Сноу идеално олицетворява поговорката.

„За да оцелеем,

всички правим неща, с които не се гордеем”,

убеден е той. Изказването му би могло да предизвика сериозен дебат сред публиката за това докъде се простират границите на допустимото в любовта и на война. Позволено ли е да предадеш приятел или любимия си човек, за да постигнеш определена цел?

Според екранната половинка на Блайт – Рейчъл Зиглър (Луси Грей Беърд), доверието е по-важно дори и от любовта. Тя обаче научава по трудния начин, че то лесно може да се пропука, когато между двама души се настанят несигурност и болни амбиции.

Нейният персонаж също преминава през редица катаклизми в своя живот, които я превръщат в героиня също толкова впечатляващата, колкото и самата Катнис Евърдийн. Още от първата си поява на екрана тя

пленява публиката със зашеметяващия си глас.

В последствие именно той ще ѝ спечели подкрепата на жителите на Панем, когато се окаже притисната в ъгъла на арената.

„В Жътвата аз бях облогът загубен. Какво ще правиш, ако легна в гроба?”, пее тя, загатвайки за неясната си съдба във филма.

Впечатление на зрителя прави още, че „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии” е поредната холивудска продукция, чиито създатели са се постарали да отговорят на изискванията за Академията за филмови изкуства и науки по отношение на актьорския състав.

Още преди три години бяха въведени правила, според които филми, в които не са представи различни раси, сексуални ориентации и хора в неравностойно положение, не могат да бъдат номинирани за награда „Оскар”.

Във фентъзи лентата наблюдаваме

блестящата игра на цветнокожи персонажи,

както и на малко момиченце със Синдром на Даун.

Едно от знаковите превъплъщения във филма е това на невероятната Виола Дейвис. Тя влиза в ролята на д-р Волумния Гол от Министерството на войната. Ексцентричният гейм-мейкър разполага с присъщата за Горгона Медуза способност да вкаменява хората само с поглед.

Не по-малко впечатляваща е и играта на Питър Динклидж (декан Хайботъм). Като идеолог на първите игри на глада, той е представен в ролята на най-големия злодей във филма. Такъв ли е в действителност остава загадка до края на лентата.

Фото кредит на откриваща снимка: Forum Film