В рамките на тазгодишната селекция на Световен театър в София, публиката в България имаше възможност да види „Двойното непостоянство” на Галин Стоев. Спектакълът е реализиран през 2019 година
на сцената на Градския театър в Тулуза,
където българският режисьор е творчески директор. Година по-късно, като част от програмата на първото дигитално издание на фестивала “Варненско лято”, е показан кратък филм за него. През 2024 – цялата продукция беше със свободен стрийминг достъп. Преди да стане по-подробно дума за нея, е хубаво да се откроят няколко съпътстващи я детайли, без които представянето ѝ не би било така пълноценно.
Несъмнено заслужава висока оценка инициативата и организацията на целия форум Световен театър в София, който за близо 20 години успя да отгледа и възпита традиции в гледането на чуждестранен театър в България. Нещо твърде предизвикателно преди това. А и именно от появата на Световен театър в София, режисьори като Йерней Лоренци и Тимофей Кулябин влязоха в репертоарната програма на Народния театър, например. В допълнение – успя да отгледа и възпита
традиции в преживяването, наречено “театър у дома”
или театър от екрана. Нещо, с, все още, колебливо отношение, но без съмнение прави, на пръв поглед невъзможното – доставя сценичен продукт от различни точки на света. Ето как „Двойното непостоянство” на Галин Стоев се разполага в едно вече
добре обговорено и конструирано гледане
на театър. И така, благодарение на това, могат да се откроят нюанси, за които иначе би липсвал поглед.
Писан през XVIII век текстът на френския драматург Пиер дьо Мериво, е изграден по класическия образец за сценичен конфликт. На арената и буквално в херметичното – сценографско пространство са двама влюбени Силвия и Арлекин. Двама млади,
без благороден произход и интелектуална сила да прескочат ловките, словесни капани на социалните си антиподи.
Принцът обаче е влюбен в Силвия и предизвикателството на първоначалното отричане от нейна страна, е първият тласък на действието. Тласък в посока обратно пропорционална на наивните идеали и на парадоксално – самоизключващият се любовен блян между Силвия и Арлекин. Не само в раздялата на двамата, но и генерално изменения им мироглед и позиция, е всичко оттук нататък. Една наистина, по френски, издържана драматургично стилистика на диалога, в която
добрата реторика произвежда достоверност.
Макар и стъпил върху не съвременен текст за театър, в “Двойното непостоянство”, Галин Стоев намира как да звучи актуално. Разбира се, задача лесно осъществима и чрез умелата драматургия, която прави именно това – вярна е и близка на всеки един и по всяко време. Фокусът на режисьора тук е минното поле на постистината, в която същината е изтласкана встрани в името на всичко останало, в което е опакована. И още нещо – как животът ни се
разглежда като лабораторен процес, в който ние не участваме, а чрез нас се извършва нечий експеримент.
В различни сцени от спектакъла, Силвия и Арлекин са отделени в центъра на сцената в стъклен аквариум, от който биват наблюдавани. Тяхната съдба е абсолютно незначителна, важни са резултатите, на упражнилите словоблудството си върху тях. Истината е въпрос на договорка, в нея парадоксът замества фактите. В края, както подобава, любовта се оказва една проста хипотеза, но не и постулат. Галин Стоев създава двучасова картина, в която градацията на спектакъла е в градацията на речевите еквилибристики на персонажите. Работата му с актьорите и техния подбор отново заслужава адмирации.
За нас, като самотни зрители от екрана вкъщи, остават въпросите – „в чий експеримент и за какво участваме“ и „колко издръжлива е пропагандата на собственото ни противоречие“? Никой от тях, за съжаление, не е с лицеприятен отговор. Най-постоянна, все така, остава, ежедневно изменчивата същност на чувствата и позицията ни.
„Двойното непостоянство“ е с номинация за наградата на френските театрални критици 2020 г. за спектакъл на годината, за сценография на Албан Хо Ван, за театрално откритие, за изпълненията на Мод Грипон и Тибо Прижон и за най-добра актриса Мелоди Ришар.
Спектакълът на Галин Стоев „Хага“, може да гледате в Народен театър „Иван Вазов“ на 23.06 и 29.06
Световен театър в София 2024 продължава до 9 юли, цялата му програма може да видите тук.
