Години по-късно британският продуцент и кинорежисьор Ридли Скот поема предизвикателството да създаде продължение на този кинематографичен шедьовър, съхранявайки духа на историята и вдъхвайки ѝ нов живот с оригинален и новаторски почерк, който,

както може да впечатли някои от вас, така и да разочарова други.

„Гладиатор II“ ни отвежда в земите на берберското царство в Нумидия, в Северна Африка, 16 години след смъртта на обичания от всички Максимус. Там младият Хано (Пол Мескал) и съпругата му Аришат (Ювал Гонен) се готвят да се отбраняват от задаващите се по море римски войски, водени от генерал Марк Акаций (Педро Паскал). Всеки малък детайл от тази сцена, която завършва с пронизването на Аришат със стрела в сърцето, напомня на завръщането на Максимус в дома при семейството му,

преди да бъдат превърнати в пепел.

Малко след разтърсващата загуба на най-любимия му човек, Хано е заловен и отведен в Рим, след което се озовава в арена за залагания от второстепенна лига. Там той е забелязан от Макринус (Дензъл Уошингтън), бивш роб и богат бизнесмен. Той държи конюшня от гладиатори,

която сякаш е същата, каквато беше преди 16 години за Максимус.

Макринус е впечатлен от непримиримостта и силата на Хано и така предлага да откупи свободата си, борейки се на голямата арена.

След битки с кръвожадни анимирани маймуни и свирепи противници, новият гладиатор се изправя в битка срещу убийците на жена си — генерал Акаций и Луцила, дъщерята на Марк Аврелий, както и съимператорите Каракала и Гета (Фред Хечинджър и Джоузеф Куин).

Този момент в Зала 1 накара всички да настръхнат и да започнат да се споглеждат. Всеки жест и мимика на Хано напомняха за Максимус, а очите на Лусила изведнъж се напълниха със сълзи. Така, неусетно, пред нас се разкриват кадри от миналото и тогава разбираме, че младият мъж, стъпил прага на арената, не е просто случаен гладиатор,

а наследникът на император Марк Аврелий и синът на Максимус — малкият Луций.

Потънал в спомени от предишния си живот и погнусен от Великия Рим, който се огъва под тежестта на собствената си тирания, той е обзет от една-единствена мисъл —

как да си отмъсти за отнетото му и най-вече за смъртта на любимата си.

Така сключва договор с главнокомандващия в бизнеса с гладиатори — Макринус. Той обещава да уреди среща на арената с генерал Акаций, ако Хано спечели достатъчно победи на предстоящите гладиаторски игри. През това време майка му Луцила (Кони Нилсен) прави всичко възможно да поправи грешките от миналото, да предпази сина си от погрешни решения и най-вече да го запази жив…

Но дали ще успее?

След поредица от битки на гладиаторската сцена,

включително някои под вода, за изненада на зрителите,

и безброй разкрития в тъмните коридори зад римските порти, пред нас се разгръщат сцени, които ни оставят без дъх и правят финала все по-неочакван. Сред всички изненади, които ни е подготвил Ридли Скот, може би най-силно впечатление прави изграждането на образа на Дензъл Уошингтън. Такъв, какъвто не сме го виждали досега. Той приковава вниманието на публиката,

разкривайки своята алчност и дързост, минута след минута и създавайки бавно и умело необуздан хаос.

Така все по-трудно се вижда моментът на пренареждането, в който светлината побеждава мрака…

Всяка следваща сцена ни потапя все повече в историята чрез цветове, спомени и много други детайли. Единственото нещо, което ми липсваше, беше може би музиката на гениалния Ханс Цимер,

която е емблематична за изграждането на целата конценпция на продукцията.

Мисля, че я чух само в началото и в края на самия филм.

Основни теми в „Гладиатор II“ са прошката, моралните ценности, честта, доблестта

и всички други норми, които бяха засегнати и в първата част.

Те винаги ще бъдат актуални и ще ни карат да се вълнуваме.

Разликата е в представянето на тези добродетели, с които Максимус Децимус Меридий завладя публиката някога. За мен те силно избледняват, контрастирайки ярко с безбройните реки от кръв.

Абстрахирайки се от това, оценявам високо изграждането на сюжетната линия, към която се придържа Ридли Скот в този филм. Както и факта, че именно запазването на историята жива кара

всички любители на първата част отново да настръхнат.

Верен на майсторството си в създаването на визуално зрелище, британският режисьор е надминал себе си с „Гладиатор II“. Неговият нов проект обещава обрати, напрежение, дълбочина, красиви римски изгледи и в крайна сметка един край, който ме кара искрено да се замисля дали ще има трета част.