Отново сме в „Зоотрополис“ (оригинално заглавие: „Zootopia“) – онова утопично пространство, където лисица и заек са партньори, антилопа танцува с тигри, а бели мечки охраняват къртица. Място, където в мир и хармония живеят всякакви животни…
Всъщност не точно.
Зоотрополис празнува годишнина от създаването на климатичните стени – изобретение, което позволява на различните животни да живеят в благоприятна за тях среда. Градът има нов кмет и скоро предстои да разшири тундрата си.
Не всичко обаче е такова каквото изглежда.
След като станаха герои в първата част – Джуди (заекът) и Ник (лисицата) са официални партньори в полиция, но никой не ги взема на сериозно. Затова Джуди иска да направят всичко възможно, за да докажат способностите си и това колко добър екип са всъщност.
Това, което става обаче е, че им се налага да бягат от закона. Към тяхното приключение, изпълнено с вълнуващи обрати се присъединяват както обичани стари герои, така и нови персонажи. Едно от постиженията на филма е, че успя да накара дори човек като мен, който ненавижда змии, да сметне Гари Змията за симпатична…
Като всеки добър филм и този се нуждае от злодеи – те обаче не са тези, които очакваме. Сюжетът ни връща назад в историята на Зоотрополис, действието е динамично, персонажите плътни, а вплетените посланията – смислени и важни, както за малки, така и за големи. Освен, че има хумор,
историята включва премеждия, напрегнати, но и сантиментални моменти,
които обаче не бяха сладникави.
Снимка: Disney
Уникално умение на „Дисни“ е да прави филми, които докосват зрителите, независимо от възрастта им. Една от причините е, че посланията в тях са вечни. В „Зоотрополис 2“ мога да се припознаят всички, които са се чувствали незабелязани и които се опитват да докажат и отстояват себе си. През героите на Джуди и Ник си напомняме, че макар да среща премеждия, истинското приятелство устоява. Че заедно сме по-силни. Че не е страшно да си искрен и да изразяваш чувствата си. Че, ако дръзнем да погледнем отвъд предразсъдъците с разбиране, тогава „може би всички ще разберат, че не сме толкова различни“, както казва един от героите.
По-порасналата аудитория, че види колко близък до реалния свят е светът на „Зоотрополис“ – където някой от животните се смятат за по-висши и, където управляващите са поставени лица, изпълняващи чужди нареждания.
Да оставим политиката за друго време обаче и да се върнем в магията на анимацията. Създателите са преплели и много други препратки към нашия свят – като например това, че тяхната търсачка се казва „Zoogle“.
Снимка: Disney
Интересно е колко препратки и към други филм има в „Зоотрополис 2“. Страхотно е, че „Дисни“ имат богато наследство, което уважават, а и както наскоро си говорих с актьора Дарин Ангелов – една от задачите на артистите е да съхраняват културната памет. Същото важи и за киното. В този случай лентата включва кратки намигания към филми като „Рататуи“, „Кръстникът“ или „Сиянието“, които правят така или иначе цветната картина, още по-пълна. Вниманието към детайла е впечатляващо.
За момент реших, че сценаристът Джаред Буш, който е и режисьор, заедно с Байрън Хауърд, е успял умело, на втори план, да включи и версия на мита за Ромео и Жулиета, но тази представа бързо се разпадна след поредния неочакван обрат.
Снимка: Disney
В оригиналния каст участват звездни имена, а Шакира се завръща с нова песен към саундтрака, в чието написване участва и Ед Шийрън. А в българския дублаж гласовете на двамата главни герои са Поли Генова и Ивайло Велчев.
Едно от най-силните послания за мен в лентата беше осъзнаването на Ник, че
всъщност си струва да се жертваш за тези, които обичаш.
А и както казва Джуди: „Светът няма да стане по-добро място, ако някой няма смелостта да направи нужното“.
Снимка: Disney
И накрая въпросът, който всички задаваме – ще има ли следващ филм? Може би, по всичко изглежда, че това е възможно. Все пак заекът и лисицата оставят пълна бъркотия след себе си и има куп избягали затворници за залавяне… Но това е история, която ще трябва да гледате във филма, който вече е по кината. А дали ще го разводнят? Ако продължават тенденцията на това продължение, за което ни е трудно да преценим дали не е дори по-добро от първия филм – надявам се, не.
