Колко често се чувствате притиснати от забързания ритъм на живот? Всеки ден човек минава през различни емоции и му се налага да прави компромиси в името на някаква поставена от него цел. Понякога цялата тази палитра води до това да изгубим фокуса си и да се забъркаме в кръговрат от проблеми. Нужно ли е да се справим с всичко „на всяка цена“?
Отговорът на този въпрос ни разкрива модерната ексцентрична комедия “Кашонът’‘ на режисьора Калин Ангелов. Създадена по текста на драматургa Клеман Мишел, тя представя сблъсък на характери и интереси на един приятелски кръг. Главната роля е поверена на актьора Юлиян Рачков.
Историята се развива около Антоан, който трябва да напусне квартирата си в рамките на ден по искане на собственика на жилището. Приятелите му, разбира се, му се притичват на помощ. Пристигането им обаче отключва поредица от комични ситуации. Изведнъж обаче тя отстъпвам мястото си на стреса и напрежението, които
заплитат интига след интрига.
В процеса на събиране на вещите на главния герой, зрителят се запознава и с младата двойка Марин и Венсан. Омагьосани от пулса на града, те се забравят за собствените си граници и бариери в любовта и се поддават на изкушението.
От страх да се изправи очи в очи с приятелката си, Венсан се скрива под най-големия кашон и прави всичко възможно да не бъде хванат в лъжа. В крайна сметка, той подтиква упоритата Марин да погледне с други очи най-добрия му приятел – Антоан. Така една фраза бе гръмко изстреляна във въздуха :
“Казват, че любовта трае три години“,
която припомни на публиката за едно от най-популярните заглавия на френския писател Фредерик Бербеде.
Проследявайки нишката на изневярата, още две други актуални теми в наши дни се разгръщат пред нас. Тази за конформизма и хомосексуализма през монолога на Шекспир на Владимир Матеев – брата на Марин Давид до появяването на Йоанна-Изабелла Върбанова, в ролята на красивата полякиня и модел на Лоренцо.
Докато играта на криеница продължава, се появяват един след друг и останалите от компанията. Разказвателната форма и барабаните на заден фон засилват емоционалното изграждане на всяка следваща сцена и подчертават умело усещането за ескалиращо напрежение.
С напредването на времето и чакането на най-важната фигура за изнасянето – Николай Димитров, в ролята на фотографа Лоренцо, чийто камион използват, за да натоварят багажа на Антоан, какафонията расте. Комичните ситуации също се увеличават. Всеки вижда другия и си създава своя интерпретация на случващото се. Същевременно обърква и реда на думите си. Липсата на правилен подход за комуникация води до това
приятелите да се отдалечават все повече и повече един от друг.
Някъде между всички лъжи и емоционални ситуации се появява и едно прозрение, което намира централно място в пиесата, благодарение на приятеля на Антоан и Венсан – Лоренцо. Със своето превъплъщение Николай Димитров съумява да прикове вниманието на колегите си за минута. Той им припомня, как на всеки от тях му се е наложило да направи компромис с нещо,
за да бъде точно тук, по това време.
Фотографът им припомня важността на приятелството и безсмислието на това да се оплакваме и да избухваме за неща, които вече са случили и ние нямаме повече контрол над тях.
Финалът на пиесата носи може би най-важното послание. То е свързано с факта, че в живота ни понякога е възможно да настъпят обрати, които могат да провокират много негативни емоции у нас. Затова е важно да откриваме малките моменти, в които да си припомним това колко е важно и да оценяваме какво имаме. И най-вече – как рано или късно всяко нещо достига до своя край, но пък това означава, че е настъпило времето за ново начало.
