Когато нестандартността е чар в „Клети създания“

Снимка: Searchlight Pictures

Когато нестандартността е чар в „Клети създания“

Снимка: Searchlight Pictures
Сподели

Странна комбинация между „Франкенщайн“ и съвременно произведение на Салвадор Дали, с брилянтна актьорска игра и твърде много „сцени за възрастни“. Все още не съм сигурна какъв ефект имаше филмът „Клети създания“ върху мен. Независимо с каква емоция ще ви остави, едно е сигурно –

това е продукция, която се запечата в съзнанието

и остава там задълго.

„Клети създания“ е толкова многопластов филм, че дори не знам откъде да започна.

Точно както сюжетът и преживяванията на героите, тоновете във филма се развиват от черно-бели към експлозия от цветове, причудливи форми и костюми. Действието сякаш се случва в някакъв паралелен свят – нито изцяло в миналото, нито изцяло в бъдещето.

Снимка: Searchlight Pictures

Филмът е на режисьора Йоргос Лантимос и е адаптация на едноименния роман, написан от Алистър Грей. Впечатляващите костюми, на които се обръща специално внимание и които добавят към сюжета, са дело на Холи Уодингтън.

Най-въздействащо обаче от всичко за мен остава

актьорското превъплъщение на Ема Стоун,

която влиза в главната роля. Тя се впуска в историята за Бела Бакстър, млада жена, върната към живота от нетрадиционния учен д-р Годуин Бакстър. Макар може би да е гениален, той по страховит начин си играе със съдбата и природата. Самият факт, че Бела го нарича Год (на английски God – Бог) е недвусмислен намек към възможностите му,

но и дръзка претенция.

Той поставя главата на куче върху тялото на гъска, главата на прасе върху тялото на кокошка и мозъка на неродено дете в мъртвото тяло на собствената му майка. Експериментите му обаче са успешни. И така Бела живее втори живот, в който трябва да се научи да ходи, говори, оцелява сама и открива света.

И двата основни персонажа – този на Бела и на д-р Бакстър

са изключително комплексни.

Той твърди за себе си, че е „човек на науката, а не на чувствата“, но в същото време толкова силно се е привързал към Бела, че постоянно я държи под своя контрол – точно като в затвор. Не е способен да признае чувствата си дори пред себе си. И когато Бела избягва в търсене на приключения, това го съсипва.

Снимка: fangoria

С порастването и бързото си развитие обаче в един момент Бела започва да го манипулира и да получава това, което иска. Успява да избяга от затвора, в който е държана

само за да попадне в следващ… и следващ.

Променяйки се пред очите на зрителите, героинята се превръща от наивна, непознаваща света и себе си – в силна жена, опитала от всичко, което предлага животът. Всеки, който я срещне, остава запленен от необикновеността ѝ.

Бела не е обременена от стереотипите

на обществото и в това до голяма степен се състои чарът ѝ. Фактът, че дълго време е живяла изолирана от света я е предпазил от неговата грозна страна и е съхранил душата ѝ чиста и непокварена. В един момент обаче Бела се сблъсква с реалността на смъртта, болката, несправедливостта и отчаянието и това я съкрушава. В безсилието си прави опит да промени действителността, но някак напразно…

Снимка: 20th Century Studios

Макар лесно да се поддава на манипулация и да е изключително доверчива точно като децата – израствайки, Бела има моменти на „прозрения“, до които някои хора не достигат цял живот. Прозряла колко обсебен от парите е хитрият и покварен адвокат Дънкан Уедърбърн, с когото бяга, за да обиколи света, Бела осъзнава:

„Парите сами по себе си са болест“.

В ролята на Дънкан влиза Марк Ръфало, а д-р Бакстър е брилянтно пресъздаде от Уилям Дефо. Рами Юсеф пък играе младия Макс Маккандълс – ученик на доктора, който първоначално следи развитието на Бела и се влюбва в нея. Може би е глупаво, но след всичко, което тя преживява, той я чака. Дори след решението ѝ да избяга Макс остава човекът, при когото тя винаги може да се върне. И през цялото време

той я обича безусловно…
Снимка: Yorgos Lanthimos

Частите на филма са разделени и озаглавени точно като глави на книга. Основни теми в „Клети създания“ са гладът за приключения, моралните и всички други норми, които обществото създава, истинската любовта и користният порок, болестите на съвремието, приемането на различните,

падението и възхода на едно чисто създание.

Или поне в началото е такова… Бела стига дотам да продава тялото си – стига до крайности, но не от безизходица, а отново от незадоволим интерес.

Тук е мястото да кажа, че във филма има не една или две сексуални сцени, които дори и да спомагат за „израстването на героинята“ според Ема Стоун, съвсем не бяха по моя вкус.

Снимка: Yorgos Lanthimos

Абстрахирайки се от това, оценявам високо художествената стойност на филма и факта, че именно

нестандартността му го прави специален.

Всичко в тази продукция е необикновено – от цветовете и начинът, по който е снимана, през това как изглеждат персонажите и действията им – дори до финалните надписи. „Клети създания“ обещава обрати, напрежение, естетизъм, необичайност и в крайна сметка – щастлив край. Дори и най-нетипичните истории го заслужават.

Актуално