Когато стане най-трудно, тогава идва време за живот. На това се опитват да ни научат актьорите Флорънс Пю и Андрю Гарфилд във филма „Време за живот“. Лентата на режисьора на Джон Кроули е част от селекцията на тазгодишното издание на фестивала „Синелибри“ в категория „Оди за човека“ . Тя проследява семейния живот на млада двойка, която се изправя пред най-голямото предизвикателство – диагнозата рак.
„Защо да прекараме 6 месеца нещастни и пасивни, като може да изживеем 12 месеца активни и щастливи“? Това са първите думи на главната героиня Алмут, когато чува диагнозата рак на яйчниците. През целия си живот тя се стреми да бъде силна и независима жена, да изгради име и кариера. Дори този труден момент не може да спре амбициозния шеф готвач в нея да следва мечтите си, да остави някаква следа. Актрисата Флорънс Пю е точният избор за тази роля. Винаги съм била фен на нейния плътен и сериозен тембър, който вдъхва сила и характер на всеки неин образ. Главната героиня във „Време за живот“ се нуждае точно от това. Тя никога не е била ранима и слаба и рядко показва своята емоция. Още от първите мигове на екрана, разбрах, че
това е от онези филми, които пречупват представите и стереотипите ни за мъжа и жената.
Сюжетът на лентата позволява умела актьорска, но и житейска игра – „жонглиране“ с човешките емоции отвъд познатото. Това е разказ за моментите на слабост, в които се ражда най-голямата сила – любовта.
От друга страна, Андрю Гарфилд влиза в обратната роля – тази на чувствителния Тобайъс, който не се страхува да покаже сълзите си. В продължение на над един час зрителите се оглеждаха в просълзените очи на златното момче на Холивуд. Трудните моменти изкарват у двамата герои най-дълбоките им страхове и мечти. Те обаче често се разминават в представите си за света. Той символизира стабилността и разума, а тя – страстта и амбицията, дори бремето на болестта не може да промени това. Те трябва да бъдат силни не толкова за себе си, колкото за своята дъщеричка. Те се стараят да не крият нищо от нея и независимо колко жестока е реалността – да преминат през трудностите като едно задружно семейство.
Някои зрители ще си помислят, че това е тъжна история. Аз обаче не мисля така.
Ако гледате този филм, ще видите, че ще преживеете повече моменти на щастие, отколкото на тъга. По-вероятно е даже да се разплачете от смях, вместо да пролеете сълзи от тъга. Това е една семейна история, която ще накара сърцата ви да затуптят.
Нека този филм бъде вашето време за живот.
Наблюдавайте как тези млади хора преживяват трудностите с усмивка и танцуват отвъд трагедията. Помнете, че времето с любимите ви хора остава е най-ценният ресурс, а надеждата винаги си проправя път през трагедията. Избягвам да съдя за това дали краят беше щастлив, или не – това не е смисълът. Никой не може да върне пропилените в тъга мигове, но всеки помни частиците радост, които те ни завещават. Завинаги.
В контекста на темата на филма, продукцията беше подкрепена от каузата на болница „Надежда“, която е под надслов „Запази ме“. Кампанията апелира пациенти, на които им предстои химиотерапия или лъчетерапия, да се информират внимателно как могат да запазят шансовете си да станат родители след края на лечението.
„Това може да не касае теб и дано да е така“, гласи слоганът ѝ.
Преди прожекцията журналистката Станислава Айви разговаря с младо семейство, което се занимава с репродуктивна медицина. Д-р Мила Кайрякова и д-р Димо Манов отбелязаха колко важна е тази стъпка, за да може една двойка да създаде семейство – въпреки белезите, които оставя болестта. Каузата е подкрепена от много български артисти и журналисти, сред които и актьорът Дарин Ангелов.
