Влизайки през райските порти на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ едно момиче от персонала ме спря и ми каза „Вие сте за надолу“. Признавам си, бях леко изненадана, когато тя ме заведе до странично стълбище, шеговито показвайки ми пътя към ада. Надявам се изцяло с добри намерения. Така се озовах не на сцена, а в подземен бар, който всеки момент очакваше да посрещне своя редовен гост. Този път публиката не е притихнала, както в театралния салон. От всеки ъгъл се чуват оживени разговори и приятелски наздравици. Точно в момента, в който отпих малка глътка от своята чаша вино и бавно я поставих на масата, зад бара се появи фигура на мъж с лукав и любопитен поглед,

провокативно взиращ се във всяка душа, влязла в неговия импровизиран ад.

На сцената той няма нужда от представяне. Идеята му се струваше адски глупава, предвид множеството имена, с които вече е наричан – Сатана, Велзевул, Луцифер… би било досадно да изброява всичките. За да избегне този неловък момент,  той се  вселява в тялото на талантливия български актьор Боян Арсов, доверявайки му се да разкаже неговата история. Моноспектакълът „Луцифер“ кара всеки, който смята, че религията не може да е обект на сатира, да си свали рогата. Този спектакъл разчита на провокацията, изразно средство което буди още по-голямо изкушение към света на театъра. Както знаем обаче в изкуството всичко е обект на интерпретация. 

Въпросът винаги е бил чия точно. 

Свикнали сме винаги да разглеждаме света и всички негови творения като Божие дело. В Средновековието например артистите са смятали, че нямат собствен талант, не притежават собствена воля и всичко им се „спуска отгоре“. В едно съвременно пространство на индивидуалисти, това би изглеждало безумие. „Кой според вас е прошушнал на Мона Лиза да се усмихва толкова загадъчно?“ или пък „Кой е вдъхновил Шекспир да напише своите гениални пиеси?“.

Отговорът в тази пиеса е само е един – Той, Луцифер.

На театралната сцена, прогоненият от Господ ангел, получава шанса да излезе от сянката на своя властен баща и да разкаже своята истина, като сатирично разкрива всичко, което „най-големият бестселър за всички времена“ пропуска – от греха на Адам и Ева до Божиите заповеди.

Това е един откровен разговор с публиката, който протича отвъд цензурата и смело прекрачва обществените норми. В рамките на час и половина, Светлоносецът се опитва да ни докаже, че не е толкова лош. Войните и жестокостта не са негово дело. Подчинението не му е по вкуса, свободата е единственото, за което се бори. Той обожава хората и обича да ги изкушава, защото това е единственият начин да събуди у тях скритата амбиция да бъдат нещо повече от последователи. Да се отдадат на всичко, което съдбата им предлага. Да живеят без да се страхуват от греха.

Дяволът е поп икона, която сцената обича

Като чуем разкази за Дявола често го свързваме с тъмните общества, рок и готик културата. Той обаче отказва да бъде асоцииран със смъртта и депресията. Поп музиката е най-голямото изкушение и забавление за него. В тялото на Боян Арсов Луцифер се чувства вдъхновен да разкрие всички свои таланти – музика, танц, комедия. Ритъмът е дяволска магия, която актьорът на сцената овладява и разпръсква из публиката, правейки я част не само от пиеса, а и от вълнуващ концерт. Репертоарът беше всичко, за което някога сме мечтали – Елвис, Мадона, Едит Пиаф. Вълнуващ спектакъл за всички, които си търсят белята и не съжаляват за нищо.

„Никой не може да ме спре да се забавлявам“

 Не можех да си представя по-добър завършек на вечерта от енергично изпълнение на песента „Don’t stop me now“ на Queen, която всички пяха с пълно гърло, танцувайки под светлините на дансинга. Постановката „Луцифер“ ще ви подари една вечер, в която да изкупите греховете си единствено и само със смях. Това е една страхотна възможност да разпуснете след дългия и напрегнат работен ден. Ако това предложение истински ви изкушава, посетете Сатиричен театър „Алеко Константинов“ за да се насладите на тази дяволска история. Следващите дати са 17-ти и 21-ви декември.

Доверете се на гласа в главата си. Заслужава си!