„Майка Кураж и нейните деца“ рисува картина на едни от най-тъмните времена, които човечеството е виждало. Онези, в които честността е възприемана като слабост и истината е мръсна дума —
времената на война.
На сцената на Сатиричния театър тази страшна реалност се разгръща пред нас през очите на една смела майка. Тя е готова да мине през ада, за да предпази бизнеса си и да спаси децата си от глад. Тя е изпеченият търговец Анна Файерлинг,
известна като Майка Кураж – в ролята Албена Павлова.
Носителят на награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“, Стоян Радевизбира да представи на българската публика необикновената драма на германския писател Бертолт Брехт. Той иска да разкрие различната представа за образа на войната на Брехт. Тази, която те кара да си задаваш хиляди въпроси, но едновременно с това те кара и да се смееш.
Но как е възможно това, когато говорим за един свят, в който отнемането на човешки живот не е грях, а гордост?
Снимка: Петър Петров
Отговорът на този въпрос ни разкриват актьорите от Сатиричния театър, като ни въвеждат в епохата, състояща се от серия конфликти, които започват с владенията на австрийските Хабсбурги през 17-ти век –
периодът на Тридесетгодишната война.
Там, сред глад, унижение и гротеска, пред нас с гръм и трясък се появява продавачката Анна Файерлинг. Тя се бори с всичко това, прекосявайки цяла Европа на колела с трите си деца, като опитва да развива своята търговия по време на война. Според историята на Брехт, всички я наричат Кураж, откакто пренася петдесет самуна хляб под изстрелите в обсадена Рига, за да ги продаде, преди да си замине.
Хитростта, издръжливостта и упоритостта ѝ помагат да оцелее в тези жестоки времена — качества, които тя демонстрира при всяка своя нова среща с различни части от армията. Представяйки децата си обаче, по време на търговията, още при първата си среща на сцената тя не успява да опази първородния си син Ейлиф (Асен Мутафчиев). Вербовчиците отклоняват вниманието ѝ и така успяват да
„убедят“ младото момче да се присъедини към тях и да замине на фронта.
Снимка: Петър Петров
Тази раздяла не сломява духа на непримиримата майка и нейното пътуване продължава. Така, от кухня в кухня, град в град, тя случайно попада на вече порасналия Ейлиф, който разбудено разказва за своите премеждия. Потънала в страх и гняв от историите на сина си, тя се затичва към него и го напада с поредица от шамари. След всеки пореден шамар публиката избухва в смях. Имаше едно малко момиченце в дъното на залата, което се смееше с пълен глас. Толкова, че сякаш дори за миг накара актьорите да я потърсят с очи в публиката.
Въпреки цялата дандания, която се случва на сцената, тя не успява да повлияе на сина си и продължава пътуването си отново без него. Година след година, въртейки своята търговия заедно с малкия си син Швайцерказ (Пламен Великов) и нямата си дъщеря Катрин (Никол Георгиева),
тя не спира да търси път за оцеляване и дори намира нови съмишленици.
Най-младият ѝ син става ковчежник и ръководи касата на полка. С цел да го предпази, тя го укорява за честността му и така го излага на голям риск – който ще струва живота му. Замъглена от мисълта за оцеляване и броейки грошовете, тя закъснява твърде много. И така го губи завинаги, без дори да има възможност да го оплаче.
Снимка: Петър Петров
Този пореден шамар на съдбата, ще кажат едни, а други — от Господ, сякаш преобразява изцяло образа на непримиримата Кураж. В този етап от представлението Албена Павловаразгръща всяко парченце от своя талант,
за да ни накара да усетим болката на една майка, загубила най-ценното в живота си — детето си.
През сълзи и смях тя се обръща към публиката и запява: „Аз още съм Кураж, защото винаги съм търсила най-доброто“, и добавя: „Заповядах си сама — Мълчи, мълчи…“.
Но не е ли мълчанието най-голямото наказание за един страдащ човек?
В дългите години на война ценностите и вярата се размиват и дори мисълта за предишния живот се е преврънал в мираж. Слуховете за края на войната започват да се разпространяват все повече и повече, но вместо да предизвикат щастие у неуморимата майка, те я карат да мисли, че с края на войната всичко – онова, което е градяла, ще бъде унищожено.
Клиентите вече няма да имат нужда от нея.
Прекосявайки хиляди села със своята дъщеря, тя търси всякакви възможности и не спира да купува стока.
„Няма да ви оставя да развалите войната!“ се зарича майка Кураж.
Това нейно на пръв поглед налудничаво поведение кара цялата публика да изтръпне и ни подтиква да се замислим докъде ще доведат тези нейни действия и
какво още ще трябва да пожертва в името на бизнеса си…
Снимка: Петър Петров
Пиесата „Майка Кураж и нейните деца“ поставя на преден план темата за избора, по-конкретно между материалното и духовното. Или още между алчността и смирението. Изкушението е твърде голямо, особено във времена на оцеляване като войната, когато седемте божи заповеди са се превърнали в табу.
Цената е висока — тя може да отнеме всичко…
Като се огледаме около нас, осъзнаваме, че реалността не е по-различна от тази, която ни предлага представлението. Всеки един от нас е изправен пред този избор ежедневно, избирайки да градим кариера и паралелно с това да създаваме семейства. Освен това войната все още е факт и в наши дни. И има още много майки Кураж там някъде, по света, където все още се решават въпросите с кръв,
и много скоро техните истории тепърва ще бъдат разказани.
Всички, поели този път, дори не си представят колко лишения и компромиси ще трябва да направят. Също и колко пъти ще се питат в края на деня: „Ами ако…?“ Може би единственият начин да вземем съзнателно този избор е да не позволим страхът да ни обземе. Но това изобщо възможно ли е, когато говорим за времена като тези на войната?
Симона Иванова е завършила комуникации и международни отношения в Université de Lorraine в Нанси, Франция. През последните няколко години тя създава уеб съдържание за няколко европейски неправителствени организации. Водена от любовта си към киното и театъра, тя обожава да разказва истории през призмата на изкуството.
