“Затвори очи и остави на музиката да те освободи”, съветва Фантомът от операта. Правя го малко преди да застана пред белия лист и да изкажа впечатленията си от мюзикъла, чието главно действащо лице беше именно той – призракът, спотайващ се из коридорите на Парижката опера. Опитвам да си припомня всеки един аспект в детайли – музика и образи изскачат в съзнанието ми. Но откъде дори на започна? Изпълнения, костюми, декор – очаквано, всички те бяха на изключително високо ниво. Именно чрез тях беше обявена една изключително важна новина за културната сфера у нас –
световното изкуство стъпи на българска сцена…
А ние се надяваме да ставаме свидетели на подобни събития все по-често.
“Фантомът на операта” е една от онези продукции, които те подтикват да се луташ из собствените си възприятия и убеждения. Първо бе звукът – изпълненията на гласовите артисти буквално изпълваха залата до предел, в който призрачният маскиран главен персонаж сякаш прошепваше в ухото ми “Тук е фантомът на операта”. За момент се усъмних в собствените си сетива и започнах да се оглеждам из ложата, очаквайки го да изскочи от тъмните ъгли на залата. И макар и да не се разходи сред гостите на закриващото представление, то всеки един от нас несъмнено
усети смразяващия полъх,
предшестващ появата му на сцената.
Разбира се, тя нямаше да бъде толкова внушителна без звуковите ефекти. Цял оркестър се грижеше за музикалното оформление и нажежаваше допълнително драматичните моменти. Скрити зад черна завеса, те оставяха шанс на въображението да се развихри. Всички ние се питахме кои са тези музикални магьосници, без които – признавам, преживяването не би било същото.
Именно под техния акомпанимент за пръв път чуваме и нежния глас на Кристин Дайе (в ролята Джорджия Уилкинсън). Коя е тя? Хористка, получила златната възможност да се изяви пред препълнената Парижка опера. Талант или проклятие обаче е пеенето ѝ? В търсене на отговор се лута самата тя, но и ние като публика. На пръв поглед е получила всичко, от което един артист се нуждае – възможност за изява и любовта на публиката, а и на любимия си мъж виконт Раул дьо Шани (Дъги Картър). Щастието ѝ обаче трае кратко – до появата на
черния ангел на музиката,
помогнал ѝ да овладее необятния си талант.
В даден момент историята сякаш придобива нов смисъл – вече разполагаме със своя злодей. Свикнали да изхождаме от любимите си детски приказки и характерните за тях положителни и негативни персонажи, често забравяме, че “всяка монета има две страни”.
Да, Фантомът (преставен брилянтно от Надин Нааман) в действителност е обсебен от младото и невероятно красиво сопрано Кристин. С цената на човешка кръв той е готов да премахне всички препятствия, изпречили се на пътя му към висшата цел – да я има само за себе си. От друга гледна точка обаче зад маникалното му поведение сякаш прозира един
напълно естествен човешки стремеж –
да обича и да бъде обичан. То дава повод за размисъл и над феномен, наблюдаван и днес, а именно как социалната изолация, неглижирането и подигравките от детските и юношеските години могат да повлияят на психиката на човек за цял живот.
Завладяващата музика и “храната” за размисъл се преплитаха на сцената в една невероятна симбиоза. И когато си мислех, че преживяването няма как да бъде по-изящно, в съзнанието ми се върнаха спомените за декора.
Не сцената на зала 1 на НДК, а
пищна оперна зала се ширеше пред погледите на хилядите хора,
решили да споделят своята неделя вечер с бродуейските надежди. Няколко секунди разлика и вече плавахме из мрачно езеро под прикритието на нощта, вятърът вееше косите ни на покрива на Парижката опера или пък изследвахме тайните ѝ коридори и стълбища. И цялата тази магия – благодарение на екипа, стоящ зад постановката. Често оставащи в сянка, осветители, озвучители, сценографи и други, играят не по-малко важна роля в изграждането на един спектакъл. Може би и заради това ми се струва изключително важно да се обърна специално към тях с думите – Аплодисментите на многохилядната публика бяха и за вас, благодарим за тази наслада на сетивата.
Струва ми се, че чувам “The power of the music of the night” дори и часове след края на едно вълнуващо бродуейско гостуване в България.
Може би именно това е силата на музиката?
– Да събира малки и големи на едно място и да им показва колко красив е светът на изкуството. Едно е сигурно – “Фантомът на операта” успя да покори всяко едно сърце, до което се докосна по време на 12-те си представления у нас. Заради това и не ми се искаше да казваме “Сбогом” на екипа, а по-скоро – “До нови срещи – тук, в България”.
