В Зала 1 на НДК от всеки ъгъл се чуваха развълнувани гласове: „Мечта ми беше да дойда и най-накрая тя ще се сбъдне.“ Очаквайки началото на галавечера на „Поетите Live“, заедно с голяма част от останалите присъстващи, си мислех същото.

Щях ли да усетя магията, за която всички,

докоснали се до този изпълнен с поезия проект, говорят година след година?

Трудно бих описала на какви честоти биеше сърцето ми от началото до края. Чрез думите на великите ни поети, видяни през очите на обичаните ни актьори, ще

се опитам да ви потопя в необикновената реалност, която ни подариха те.

В снощната галавечер Владо Пенев, Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова-Макариев, Захари Бахаров, Весела Бабинова, Теодора Духовникова и Юлиан Вергов разкриха пред нас красотата на четирите сезона, стих след стих,

обрисувани от прекрасната музика на маестро Антони Дончев.

Те ни заведоха на истинско пътешествие през спомените ни,

носещи аромата на разцъфтели дървета, морски бриз и мириса на току-що запалена печка.

„Нека тази вечер се потопим в нашите красиви четири сезона, които с годините все повече се променят. Нека се опитаме да ги съхраним, както са ги оставили нашите български поети“, каза Иван Бърнев.

На сцената на „ПоетиТе и СезониТе“  сезоните се сменят заедно с шедъоврите на Борис Христов, Валери Петров, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, Миряна Башева, Стефан Цанев, Станка Пенчева, Радичков (проза) и други.

Създателят и продуцент на проекта, Диана Алексиева, беше подредила така програмата, че имаш чувството, че се намираш на едно бързоскоростно влакче, което те отвежда в

най-дълбоките и тайни кътчета на душата, карайки те да се смееш и да плачеш.

След няколко бързи завоя, Захари Бахаров, както споменава, че го прави и при други срещи на „Поетите“ с публиката, обикновено поема ролята да „свали напрежението“ за секунди с някое необичайно стихотворение.

Този път той определено изненада всички, тъй като не ни представи Славейков, „както преди“, а стихотворение за сезоните, създадено с изкуствен интелект. Неговата нелогичност предизвика много въпроси.

„Той, всички нас тук, на сцената ще ни замени, но вас никога няма да успее“,

сподели Захари, поглеждайки към всеки ъгъл на препълнената зала.

Между всички сезони и въздишки, Владо Пенев и маестро Антони Дончев също ни изненадаха. Те представиха „Август е септември“ по текст на „поета Мирослав Костадинов – Миро“, както го представиха те. Така хилядите светлини обсипаха залата, а много

двойки се погледнаха в очите, за да се попитат „можеш ли да ме обичаш както аз те обичаМ“.

Тази вечер „Поетите“ ни разказаха много истории за любовта, вярата, болката, разочарованието, смъртта, видяни през очите на различните цветове през годината, които

сякаш още повече засилват интензитета на събраната в лист хартия емоция.

Сред тях имаше и една, която никога не е стигала до книжарниците, избрана от екипа специално за нас – „Нека да е лято“ по текст на Миряна Башева.

В края на спектакъла Владо Пенев завърши не с стихотворение, а с откъс от прозата „Луда трева“ на Йордан Радичков, което предизвика замръзващо мълчание. Такова, че те побиват тръпки и осъзнаваш как „първото е било словото“ и само то има силата

да оставя следи по душите по този начин.

Времето олетя неусетно и тази вечер ще бъде помнена дълго. По време на тази галавечер актьорите споменаха присъствието на писателите Димана Йорданова, Маргарита Петкова и също специалното писмо, което са получили часове преди началото от Стефан Цанев.

„То гласи: прекланям се пред вашата мисия“, каза Юлиан Вергов.

Талант, любов, вдъхновение, откровеност – всичко това усетихме на сцената и ни стопли в този студен дъждовен ден. Актьорите ни припомниха колко е важно да пазим това, което са ни оставили нашите поети, и да се сещаме, че те са на всеки ъгъл в нашето ежедневие:

„На дясно Никола Фурнаджиев, отляво къщата на Димитър Талев, и после тази на Теодора Духовникова и…“

– упъти ни умело през София Юлиан Вергов.

И сега ме попитате: усетих ли магията? Вървейки по следите на поетите, на път към дома с пресълзени очи, мисля, че говоря достатъчно. И накрая, след като се качих в автобуса, си казах: „Нека ги помним и нека пишем „и тъй нататък“, както казва Радой Ралин в „Безглаголно стихотворение“ . Така де, тези, които са си закупили билети за втората галавечер, днес, 9 декември, ще разберат за какво говоря…