Любовта между Керана и сцената изглежда e взаимна. Свикнали сме да я виждаме с микрофон в ръка и банда Космонавти зад гърба ѝ. Този път обаче зад нея имаше декор и не музикална, а театрална сцена.

„Всяка първа сряда“ е премиерното заглавие, което е

актьорският дебют на певицата в театъра.

Постановката е на австрийския драматург и автор Щефан Фьогел. Идеята за представлението се ражда в главата на Емил Марков, който го и режисира. А къде се срещат с Керана? На плажа.

След като наблюдава отстрани кариерата на Керана актьорът решава, че точно тя е подходяща за ролята и я кани да му партнира. „Имах някаква интуиция, че с нея ще говорим на един език“, разказва Емил Марков.

Керана споделя същото усещане, че двамата много добре си пасват и се разбират и без думи, което си личи и на сцената – както се казваше в една реклама –

неочаквано добра комбинация са.

Определено интересното откритие на постановката е Керана, но тя има много добър партньор и учител на сцената.

Очевидната възрастова разлика между актьорите се превръща в основен задвижващ конфликт и между героите. Какви са различията в поколенията и как реагираш, когато накрая излиза, че „старият многознайко е бил прав“. Въобще какво общо може да намерят двама толкова различни човека? Оказва се всъщност, че

и двамата имат нещо, от което другият се нуждае.

Дори и без първоначално да го осъзнават, дори и без да го назовават.

Освен с разликата в поколенията, комичният ефект е предизвикан и от ситуациите, в които той казва едно, а тя чува съвсем различно нещо.

Сюжетът повежда зрителите на пътешествие с героите, които претърпяват изненадващи промени, докато някак парадоксално колелото на живота се завърта. Двата различни свята, от които са, трябва да се срещнат за миг и да се разминат, но

всъщност се сблъскват,

предизвиквайки гняв, привързаност, страх, сигурност, загриженост…

Любопитното е, че намирам неочаквана връзка между някои от текстовете на песните на Керана и Космонавтите и сюжета на постановката. Може би затова неслучайно именно музиката на групата се използване в представлението.

Убедена съм, че в публиката имаше верни фенове на Керана и Космонавтите, които си припяват думите, докато между сцените звучи музиката. Някои дори бяха облечени с тениски с логото на групата.

„Накрая успя да ме разплаче“, чувам да казва една жена, докато публиката напуска салона. Странно е да кажеш нещо подобно след като си гледал комедия. В контекста на точно това представление обаче всичко е в реда на нещата, защото и

в очите на героинята проблясваха сълзи.

Да умееш интелигентно да разсмееш зрителите е изкуство, но това да ги просълзиш и докоснеш с драматизма на комедията винаги ме е впечатлявало най-много.

„Всяка първа сряда“ е представление, което може да се гледа и във всеки друг ден от седмицата. Може да те разсмее и просълзи, замисли и разтовари. Зад смеха обаче прозира трагизма на нашето общество – независимо на каква възраст е,

всеки мечтае за истинска близост,

честен разговор, доверие и очи, пълни с разбиране и приемане. А тези неща не би трябвало да имат граници…