Всеки от нас поне веднъж се е замислял какво се случва след последния ни дъх на земята. Изправяме ли се наистина пред портите на ада или рая, където се претеглят нашите добри и лоши дела? Срещаме ли там близките си - онези, които са си тръгнали прекалено рано, или тези, с които сме споделили целия си съзнателен живот - всяка трудност и радост? И изобщо, имаме ли право на избор с кого и как да прекараме дните и нощите си, както на земята, или всичко е предопределено?
Ирландският режисьор Дейвид Фрейн заедно със сценариста Патрик Кънан, един от ключовите членове на бившия пиар екип на Барак Обама, отговарят на всички тези въпроси в новия си проект „Докато вечността ни раздели“. Те ни представят едно забавно, трогателно и дълбоко емоционално пътешествие през отвъдното - свят, в който любовта е избор, а не просто емоция, точно както в нашата, понякога доста изкривена, реалност.
Снимка:A24
Динамичната актьорска игра, елегантният черен хумор и топлата кинематография в тази фантастична романтична комедия, представена за първи път в България преди часове в рамките на филмовия фестивал „Киномания“, грабнаха вниманието ми от първата до последната секунда. След всяка следваща сцена единствената ми мисъл беше: „тази продукция определено има всички шансове да се нареди сред най-обичаните романтични комедии“, които можем да гледаме отново и отново, по повод и без повод.
Лентата на Дейвид Фрейн ни потапя в историята на една симпатична библиотекарка на име Джоан (Елизабет Олсен), която има щастието да срещне любовта не веднъж в земния си път, а цели два пъти - първо в лицето на Люк (Калъм Търнър) и, след неговата злощастна смърт на фронта, в Лари (Майлс Телър), за когото е омъжена цели 67 години. След като губи битката с рака, тя се събужда на възрастта, на която е била най-щастлива през съзнателния си земен живот, в една паралелна реалност, където всеки, отдал богу дух, има няколко дни, за да избере къде да прекара вечността си. Но вместо да се колебае между широки пясъчни ивици или красиви планински гледки, както мнозина, тя е изправена пред далеч по-труден избор - кого от двамата си вече покойни съпрузи да последва. Те я чакат търпеливо, за да преминат отвъд - в своята вечност, ръка за ръка с нея.
„Е, то е ясно с кого ще се качи на влака — с този, с когото не е успяла да изживее любовта си приживе.“ - прошепна на ухо една дама зад мен на седялата до нея госпожа в кино „Люмиер“ по време на вчерашната прожекция. „Аз пък, ако бях на нейно място, щях да тръгна с теб, ако имах такава възможност. Там поне ще можем да си говорим дълго и нашироко на спокойствие.“ - отвърна ѝ тя с усмивка, подчертавайки, че „никой не трябва да се чувства длъжен на никого“. Съвет, който главната героиня получи именно от най-близката ѝ приятелка, попаднала почти по същото време заедно с нея в дългия списък с пристигащите на изложението „Вечност“.
Сценарият на Дейвид Фрейн и Патрик Кънан, който притежава изключително остроумие в стила на високо оценените романтични комедии, освен че обещава да ви повдигне настроението, ще ви накара и да се замислите върху нашите толкова сложни човешки отношения - които се оказват най-големите ни учители приживе и, кой знае, може би и отвъд. За любовта и нейните измерения, за свободата и уважението, за сблъсъка между миналото и настоящето - всички тези вечни теми засяга „Докато смъртта ни раздели“ на A24, втората романтична комедия за тази година на кино компанията след „Материалисти“ на Селин Сонг, чиято премиера се състоя преди няколко месеца и буквално взриви социалните мрежи.
Снимка:A24
„Желаехме да направим нещо в стил Ричард Къртис, Нора Ефрон, Роб Райнър, Джеймс Л. Брукс - онези страхотни романтични комедии от края на 80-те и началото на 90-те. Всички те имат по-задълбочен хумор, който никога не се усеща прекалено глупав. Искаме публиката да се смее, но и когато се прибере вкъщи, да се замисли за собствените си взаимоотношения - романтични, лични или семейни.“ - споделя продуцентът на филма Тревър Уайт в интервю за Film Obsessive.
Проследявайки всяка стъпка на актьорите, бих казала, че единственото, което според мен би засилило още повече емоционалното въздействие върху зрителя, е ако образите бяха по-контрастни. Това определено би му позволило по-пълноценно да съпреживее историята на Джоан. Но въпреки това мисля, че крайният резултат е повече от успешен, и ако вече се чудите какво да гледате през последните седмици от годината - „Докато смъртта ни раздели“ е чудесен избор. Можете да си подарите малко усмивки и да се запитате: „Дали е именно най-хубавото на живота, че има своя край?“ в киносалоните в цялата страна от 12 декември.
