Той е на върха на сюрреалистичната ни фантазия. Салвадор Дали – неуморно прескачащият нормите на благоприличието, движещият се на ръба на естетиката. За него сякаш единствено в еклектиката е верният път към разбирането на изкуството. Само в

смелата, неподправена и пропагандна естетика

се съдържа авторство. Всичко друго е вторично. Дали – геният нарцисист, чието въображение е цял един нов свят. Свят, който може би само любопитството на детето би разбрало докрай. Испанският художник продължава да

размътва вълните по течението на съвременната изразност

и не е изненада, че артисти от всички сфери се опитват да се занимаят с него. Киното го е правило нееднократно. Игралният “Даааааали!” на режисьора Кантен Дюпийо е поредно заглавие от седмото изкуство, в което образът на Дали с неговите безкрайни противоречия, е фокусът на изследване. Интересна е идеята майсторът да бъде представен през гледната точка на

журналистката Джудит (Анаис Демустие), която иска да направи интервю с него.

Твърде екзотична, несигурна и щура задача, както ще стане явно. Салвадор Дали не е човекът, който ще ви чака навреме в уговорената ви среща. Ще отговаря коректно и уважително на въпросите ви, ще ви е благодарен за отделеното време. Невъзможно е да го представиш праволинейно. Можеш единствено

чрез поезията и абстрактното да уловиш хилядите му лица

– взаимозаменяеми и взаимоизключващи се. В това е и цялата концепция на френската продукция, която беше представена премиерно пред българските зрители на миналогодишното издание на Киномания. Не очаквайте да видите филм за Дали, да се запознаете с него черно на бяло. “Даааааали!” е филм, в който самият Дали води и напътства и в това е чарът. Ако ви липсват факти от биографията му, също няма да ги намерите в историята на Дюпийо, за него е важен човекът зад художника. Онзи

шеметно непостоянен към самия себе си Дали,

който не спира да играе.

В самото начало още с първата сцена режисьорът подава към публиката метафорично бяла ръкавица с кадър на една от картините на Дали. Целта е ясна – очаква ви пътуване “в което пианата са безкрайни фонтани, в който растат дървета на фона на златист пейзаж“, както споделя самият Дюпийо. Не изкуствоведски прочит на платна или скулптури, а каква е причината да се породят в главата на Дали. Какъв е процесът до тях, а не крайният резултат. Независимо от цялото разнолико арт наследство от безспорни шедьоври на каталунеца, водещият мотив в продукцията е, че

неговата личност, в действителност е най-голямото произведения на изкуството.

Много добра режисьорска интерпретация, в която откриваме и отказ от претенция. Не е случаен и изборът на Кантен Дюпийо е да “гони” Дали посредством журналистиката. Режисьорът знае много добре, че именно чрез медиите геният е упражнявал майсторството си. Те са го провокирали и в тях той си е позволявал какво ли не.

Още един заслужаващ висока оценка маниер е художникът да се представи чрез няколко артисти (Едуар Баер, Джонатан Коен, Жил Льолуш и др.), вместо да се търси едно конкретно актьорско превъплъщение. Дюпийо разбира, че един образ е невъзможен, че реалният Дали непрекъснато крои капани на собственото си Аз, опитвайки се да му се изплъзне. А и колко отговорна е едноличната задача на определен актьор да въплъти множество очаквания спрямо себе си и правдоподобното си присъствие пред камера.

„Всеки е Дали и никой не е“, твърди режисьорът

и ние кимане утвърдително.

Чувството за хумор, иронията и отричането на константната фигура на един от гениите на XX век са в съединителната сплав на филма. Една леко опиянена действителност, в която Дали ни приласкава и отблъсква и, в която измисленото е най-достоверно. Той е постоянно театрален и фриволен, неуморим в своята експанзивна артистичност. В разиграването на журналистката, която ще прави също

еквилибристични опити да го приласкае за интервю,

чрез най-сигурния метод – ласкаене на егото на Дали.

„Даааааали!“ ще ви отведе в света на сънищата, ще ви качи на въртележка под обедното лятно слънце, ще ви рисува приказки и всичко това ще е в реда на нещата. Без значение дали ще ви допадне или не, филмът знае на кои честоти са най-честите асоциации за Салвадор Дали. А и някъде там може да се намери препратка към Луис Бунюел,

още един извънземен ум, роден в Испания.

Кинорежисьорът създава именно с близкия си приятел Салвадор Дали първият си филм – шедьовърът „Андалуското куче“ от 1929 година. Дали и Бунюел са част от онова извънредно потентно на идеи, решения и креативност време от началото на миналия век, когато артистът е бил двигателят на силите в света.

„Даааааали!“ се разпространява в България и може да се гледа в София в G8 и Euro Cinema