Чувствали ли сте се някога като затворници в собствения си дом? В подобни моменти човек сякаш бива задушаван от страх, срам, неувереност и отчаяние от всеки ъгъл на стаята. Все емоции, присъщи на едно нормално човешко същество, които обаче често остават скрити дълбоко в нас и никога не напускат пределите на дома ни. Поне досега, когато тази тенденция е нарушена в пиесата “Семейство Едисън от 2-ро авеню” – първата премиерна постановка в обновения Театър „Азарян“.
Новият прочит на спектакъла на Нийл Саймън – “Затворникът от второ авеню”, представен премиерно на Бродуей през 1971 г., е дело на режисьора Антон Угринов. Главните роли са поверени на доайените на театралната сцена Кръстю Лафазанов и Емануела Шкодрева.
В представлението те се превъплъщават в Мел и Една Едисън – семейство на средна възраст, което живее в луксозна сграда в Ню Йорк. Дотук всичко звучи идеално, нали?
Обир на апартамента им посред бял ден преобръща иначе идиличното им ежедневие. В изблик на ярост, а вероятно и паника Мел разкрива на съпругата си, че са го уволнили след повече от 20 години вярна служба. Едно твърдение обаче прави силно впечатление – случило се е седмица по-рано, но е бил твърде засрамен, за да ѝ сподели. То ни подсказва, че
вътрешната борба на Мел вече е започнала,
а превес умело взема чувството за безнадеждност. Та кой ще наеме на работа мъж на над 50 години с артрит на рамото, пита се той многократно?
За публиката неусетно се изнизват 49 дни, за Мел обаче те се равняват на цяла вечност. Теса тежък период, който му се налага да прекара в дома си, заобиколен от шумни съседи, силен аромат на отпадъци и развален климатик. В даден момент той видимо се примирява с всички тези елементи от ежедневието, които до преди малко повече от месец са го влудявали. Изглежда, че е приел и своето уволнение. Приемане – петият етап на скръбта, с който се сблъскат човеците. Понякога той бива приеман като своеобразно възстановяване от периода на психическа и емоционална нестабилност. При Мел обаче далеч не е така.
Потенциалният крах на социално-икономическата система на Щатите го води до параноя, а фактът, че Една издържа семейството – до
самосъжаление и усещане за дълбоко унижение
и потъпкване на мъжкото му достойнство. Падението му духом пред очите на публиката ме накара да се замисля за начина, по който е устроена психиката на хората. И на сцената, и днес – в реалността, живеейки сред едно консуматорско общество,
самооценката ни се базира единствено на това дали изкарваме достатъчно
високи доходи. Нима човекът без пари е по-незначителен от останалите? Според разхождащия се по пижама месеци наред Мел – да.
След всичко написано до момента, вероятно ще изненадам много хора, като напиша, че “Семейство Едисън от 2-ро авеню” всъщност е комедийно представление. Голяма част от използвания хумор е черен – запазена марка на Нийл Саймън.
„Никога не се стремя да опиша една комедийна ситуация. Винаги избирам драматични такива и ги
поглеждам с чувство за хумор“,
казва самият той за творчеството си.
Освен шегите, така необходимата в тежки ситуации емпатия също намира централно място в пиесата, благодарение на съпругата на Мел – Една. Емануела Шкодрева съумява да покаже в дълбочина същността на героинята си посредством малки жестове. Разкрива ни, че истинска любов е да подкрепиш любимия си мъж в труден момент, да му предложиш топла прегръдка, разговор или масаж. Любов е и да се върнеш у дома, за да приготвиш обяд. Любов е да останеш дори когато изглежда много по-лесно просто да си тръгнеш.
Финалът на пиесата носи може би най-важното послание. То е свързано с факта, че в живота ни понякога може да настъпи неочаквана “зима”. Ако обаче се уповаваме на подкрепата на най-близките си, няма трудност, която да не можем да преодолеем.
“Семейство Едисън от 2-ро авеню” ще ви посрещне отново в Театър “Азарян” на 3 юни, а на 28 май ще гостува в Плевен. Билети за постановката можете да откриете ТУК.
