Кръстю Лафазанов: “Семейство Едисън от второ авеню” разглежда проблемите с усмивка и тъга

Кръстю Лафазанов с шоу в Амстердам, Снимка: Елица Йорданова/ Facebook

Кръстю Лафазанов: “Семейство Едисън от второ авеню” разглежда проблемите с усмивка и тъга

Кръстю Лафазанов с шоу в Амстердам, Снимка: Елица Йорданова/ Facebook
Сподели

ХРИСТИАНА СТОЙЧЕВА

ПЕТЯ КРЪСТЕВА

  • Силната любов ще спаси хората
  • Публиката ще се идентифицира със “Семейство Едисън от второ авеню”
  • Да се присмееш на своите недостатъци е най-висшият хумор
  • Ако спра да усещам сценична треска, ще спра да играя

Кръстю Лафазанов е един от онези актьори, чиито нови проекти винаги биват очаквани с трепет от феновете му. Това се дължи не само на неизмеримия му актьорски талант, но и на умението му да разсмива своята публика. Ще попитате защо това е толкова важно? Защото

хората имат нужда от радост и усмивки,

тъй като именно те им помагат да се справят с ежедневните проблеми. Понякога те биват съпътствани и от доза тъга. Според актьора обаче отрезвителната сила на любовта е онова, което може да спаси света от всяко еднo бедствие. 

Именно тя ще бъде основен елемент в новата пиеса, в която Лафазанов играе главна роля. В нея той си партнира с дългогодишната актриса от Народния театър Емануела Шкодрева. Премиерата ѝ предстои на 26 април и 15 май в Театър “Азарян”. Повече за пиесата “Семейство Едисън от второ авеню” и 

пътя към голяма сцена на едно “КОМИКадзе”

разказва обичаният от поколения българи актьор Кръстю Лафазанов пред Art Portal News. 

Снимка: Art Label Production

– Здравейте, г-н Лафазанов. Срещаме се дни преди премиерата на пиесата, в която за пореден път си партнирате с Емануела Шкодрева. Бихте ли ни запознали със “Семейство Едисън от второ авеню”?

– Когато говорим за обич, семейство Едисън е двойка, живяла щастливо съвместно. В един момент обаче животът ги изправя пред сериозно предизвикателство. Те разчитат именно на любовта си един към друг, за да преодолеят трудностите.

Пиесата е и тъжна, и смешна.

Хората биха се идентифицирали с  героите.

– Как се роди идеята за този нов прочит на постановката на Нийл Саймън, която ще се играе в Театър “Азарян” на 26 и 30 април?

– Всеки режисьор има свой прочит и свой стил за една постановка, различни неща, които го вълнуват и които изкарва на преден план. Това се ражда още когато човек прочете пиесата и си представи кой би играл в нея. Може би режисьорът Антон Угринов  е видял в нас с Емануела Шкодрева хората, които могат да извадят идеята му, а именно

проблемите на съвременния човек, погледнати с малко усмивка

и с малко тъга. Всеки прочит на една пиеса е нов – в зависимост какви чувства и идеи ще споделиш с публиката.  

– Доколкото ми е известно обичта е основен елемент на постановката. Как смятате – остана ли истинската любов единствено върху страниците на драматургичните текстове?

– Дали има силна любов в днешно време? Да! Може би точно тя ще спаси хората.

Трябва да се осланяме единствено на обичта.

Уважението към човека, с когото живееш, е много важно,  за да можеш и  да получиш и ти от него любовта и да преодолявате трудностите заедно. 

– В “Семейство Едисън от 2-ро авеню” тя е придружена от депресия и дори нервен срив – състояния, които българското общество сякаш не разбира или поне отказва да коментира. Изхождайки от случващото се в пиесата, според Вас има ли изход от тях?

– Опитваме се да накараме публиката да преживее откъса от  живота на това семейство, да ги види, да им симпатизира, порицава, но да не е равнодушно към тях. Мисля, че всичко в това представление е много симпатично. Авторът на пиесата е много филигранен в търсенето, представянето на живота и проблемите на тези двама герои, които живеят и преодоляват трудностите заедно. 

Кръстю Лафазанов, Снимка: Вени Марковски

– Създателят на постановката твърди, че “описва драматични ситуации по смешен начин”. Как смятате, че ще реагира публиката на този драматургичен похват? Научиха ли се българите да се надсмиват над проблемите си? 

– Авторът с невероятна деликатност и чувство за хумор описва своите герои. Той ги защитава във всички ситуации. Погледнати отстрани, те са смешни в очите на другите хора, но за тях това е понякога трагично. Някои губят работата си, което води до депресивни състояния, които, разбира се, са написани с усмивка, но за героите е драматично изживяване. Ние българите

обичаме да се надсмиваме над проблемите на другите.

Много по-хубаво обаче е да се надсмиваме над собствените си – да ги уморим със смях. Авторът ни поднася двама герои. Да, говори се за любов между мъж и жена, но тя не е плътска, а такава към традициите, към семейството. Всеки преживява проблемите на другия, иска да му помогне. Това е симпатичното и красивото – да се учим да преодоляваме трудностите по начин, по който не унижаваш другия – начин, по който заедно с любимия човек да решиш проблема. 

– Голяма част от Вашите колеги твърдят, че е много по-трудно един артист да разсмее публиката, отколкото да я разплаче. Вие обаче го правите успешно в продължение на десетилетия. Кой е ключът към смеха им?

– Според мен най-трудното в театъра е да си истински. Когато си такъв, хората ти вярват, те живеят с теб. Хубаво е, когато актьорът усеща, че това, което прави – животът му на сцената, може да събуди чувствата на публиката. Така тя заживява с проблемите и радостите на героя. Може да разсмееш човек само с един виц и да го разплачеш просто с една  новина. Толкова хора ни разплакват в живота. По-малко са тези, които могат да разсмеят. Ние се опитваме да го правим. 

– В момента представяте из страната и комедийното си стендъп шоу “Камикадзе на кръстюпът”, което е създадено по време на пандемията. Как се изгражда умението човек да гледа на страховете си от комична гледна точка?

– Представлението беше създадено точно по време на пандемията, когато театрите бяха затворени. Роди се едно стендъп комедийно шоу, което може да се играе навсякъде – дори в нощни клубове. Единствената цел на Елена като автор на това представление беше да ми направи подарък за моята 60-годишнина. Искахме да разсмеем хората в този тежък за всички момент. Това представление беше изградено единствено с цел

да накара хората да се смеят, да събужда  радост и удоволствие.

Хората имат необходимост от усмивки. Това шоу е родено да създава точно това и го прави. То не се играе само в България. Обиколихме 25 града в Германия, Амстердам и Виена. Навсякъде се вижда, че хората има необходимост от това. “Минута смях дава година живот”, казваме в представлението. Смехът е здраве. Преодоляваме трудностите по-лесно, като се надсмиваме над тях.  Това представление трябва да действа като току-що отворено хубаво шампанско и да накара хората да избягат от проблемите си поне за час и половина. 

– Къде е границата между качествената комедия и пошлите шеги, често включващи обидни елементи? 

– Всеки човек има различен интелектуален багаж. Интелигентният хумор не е насочен към обида към недъзите на някого. Колкото по-облагородяващ е хуморът, толкова по-ценен е той. Човек може да поеме толкова, колкото е готов да предложи на другите. Това да се присмееш на своите недостатъци, да ги приемеш и покажеш на другите, е най-висшият хумор. 

Стендъп шоу на Кръстю Лафазанов, Снимка: „Комикадзе на кръстюпът“

– Актьорските Ви изяви всъщност датират още от 6-годишна възраст. Как едно притеснително дете, а днес и един вече утвърдил се артист успява да се справи със сценичната треска? 

– Сценичната треска винаги съществува и не се справям с нея.

Всеки път ми тупка сърцето, винаги ми е напрегнато.

От 6-годишен съм на сцената и още не съм се научил. Мисля, че това е хубаво. Когато човек претръпне, тогава чувствата му се притъпяват и може би не става за актьор. Ако спра да усещам тази треска, ще спра да играя. 

– Обикновено сте свързван с комедийни роли. Какво мислите за феномена артистите да бъдат приобщавани към един конкретен жанр? 

– В киното да, но за театъра не мога да кажа, че съм играл само комедийни роли. Хората могат да се смеят на това, което се представя в самата пиеса, а тя всъщност да е трагедия за главните действащи лица. Колкото е по-плътен е един образ в своите мисли и чувства, той съдържа в себе си и тъжното и смешното, чертите на лошия и чертите на добрия човек. Театърът е начин хората да видят себе си отстрани, как постъпват, как живеят и как преодоляват трудностите. 

– Какво не знаем за Кръстю Лафазанов извън телевизионния екран и сцената? Как си почивате?

– Не си почивам често. Обичам да бъда близо до морето, да плувам, да плавам с лодка. Обичам да пътувам из различни страни, да откривам нови и интересни места и да ги споделям с близките си хора.

Искате да научите още за любимия актьор? Изгледайте гостуването му в подкаста на стрийминг платформата 7Arts.bg.

Актуално

Избрано за вас