Как ще се сетиш да пишеш за чудовища, които нападат учените на Антарктида? Как изобщо ще ти хрумне да разкажеш история за голяма черна птица, която напада малко българско селце? И то ще го направиш по такъв начин, че да е фантастично, малко вероятно да се случи изобщо, но в същото време толкова реално.
Васил Попов е български писател, който обича фолклорните истории и умее да разказва увлекателно сюжети, развиващи се както на родна почва, така и на хиляди километри от тук. Книгата му ,,Мамник‘‘
първо излиза като аудиосериал
с гласа на Владимир Пенев. Проектът постига огромна популярност и след това започва да се разпространява и в хартиен формат. Няколко години по-късно той издава следващата си книга ,,Пермафрост‘‘.
Но нека да проследим времевата линия и първо да се пренесем в село Вракола, Трънска област. Там се случват доста необичайни неща, няколко човека внезапно са убити, а други се събуждат със странни белези по цялото си тяло. Във въздуха се усеща, че
има нещо зло и гробовно, надвиснало над селото.
Случая започват да разследват възрастният Емил от местния старчески дом и граничният полицай Божана Горнева. Оттук нататък мистериозното започва, никой не може да намери логичен отговор на случващото се. Единственото, което главните ни герои откриват са все повече и повече загадки и отдавна потулени тайни. Това е история за едно забравено българско чудовище и за съдбовното му завръщане.
Самите герои са доста интересни личности, чиито животи си заслужава да бъдат проследени. Старецът Емил е любящ персонаж, който обича да се шегува и да играе шах с приятелите си от старческия дом. Но когато е изправен пред опасност, може да бъде много категоричен, смел и дори жертвоготовен, особено когато става въпрос за семейството му.
В ,,Мамник‘‘ се запознаваме и със сина на Емил – Делян. Въпреки, че те двамата не са в много добри взаимоотношения, щом чува за страшната карантина надвиснала над града,
Делян решава да отиде до Вракола
и да прибере баща си у дома. Друг е въпросът, че плановете му не се развиват, както е очаквал. Заради карантината, никой не може да излиза от селото, нито да влиза в него. Тук е моментът, в който непримиримият Делян се сблъсква с граничения полицай Божана Горнева.
Много неща правят впечатление в Божана, като се започне от червените и красиви къдрици, чак до интересните и очи.
Хетерохромия е сложното име на простичкото обяснение, че някои хора имат две очи с различен цвят. В случая на Божана, това нейно отклонение по-скоро и е пречело цял живот, отколкото да я прави екзотична за останалите.
Хората ги е страх да направят очен контакт с нея,
сякаш тя не е от този свят. Още повече, че има много суеверия за зли очи, които могат да те прокълнат. Божана може да е темпераментна и инатлива, а някои дори биха я нарекли стара мома, но в същността си
тя не е лош човек и никога не би те проклела.
Поне така би казал колегата ѝ Димитър, или накратко – Митето. Той също като Божана е граничен полицай към управлението в Трън. Забавен, приятелски настроен, винаги насреща да помогне на своята колежка
и да се включи във всяко едно безумно приключение,
което им се изпречи на пътя. А такива в тази книга определено не липсват. Митето е от хората, които се радваш, че са до теб, когато дойде някой апокалипсис. През годините на съвместната им работа той не само ѝ предлага приятелството си, но и намеква за нещо повече.
Тук обаче идва един друг герой, който е ключов за разгадаването на мистериите в ,,Мамник‘‘. Една случайна нощ Лазар възкръсва и веднага бива обявен за виновникът, който тормози жителите на селото. Никой не му вярва, че до преди няколко часа дори не е бил жив. Лазар и Божана постепенно започват да си споделят един на друг, и между тях се
изгражда една специална връзка,
която само неизбежната смърт може да разруши. Той идва от едно друго време, когато ценностите са били по-различни, а животът по-труден. Но не случайно се е върнал от оня свят, той има важна мисия свързана със сестра му и докато не я изпълни е обречен да се скита из време, което не е негово.
Книгата е наистина невероятна и бих посъветвала всеки, който не я е прочел досега, да поправи по-скоро тази грешка. В сюжета ѝ се преплитат български легенди за зловещата птица Мамник, имаме позабравени наши си думи от миналото, както и страшно много мистерия. Прочетох я на един дъх, за по-малко от 2 дни.
Беше ми интересно защо толкова много се говори за нея, затова я взех един петък, прочетох първата глава и не можах да се откъсна от нея. Напълно потънах в книгата, защото имаше доста привличащи за мен елементи – мистерия, ужаси дори, страхотно изградени персонажи и интересни истории, които стояха зад тях.
В нито един момент не загубих интерес – дори напротив. Може да се каже, че толкова бях потънала в този свят, че изтръпвах от напрежение какво ще се случи във всеки един момент. Сякаш Мамникът сам щеше да почука на прозореца ми.
В тази книга се запознаваме с един много интересен свят и с някои позабравени легенди от родния ни фолклор. Те са взети директно от стари български песни и им е придаден нов прочит. Един пример за това е героят на
Лазар, който възкръсва от мъртвите,
защото има недовършена работа на този свят. Идеята за неговата сюжетна линия произтича от народната легенда за Лазаровден.
Творбата определено ще допадне на любителите на българската етнология, митове и легенди. Ще се хареса и тези, които търсят бягство в един фантастичен свят, изграден толкова реално, че съвсем лесно може да се превърне в истински.
