Актуална, пъстра и хумористична – така може да бъде описана най-новата сценична адаптация на класическото произведение на Жан – Батист Поклен Молиер – “Тартюф или Лицемерът” на Малък градски театър “Зад канала” с режисьор Лилия Абаджиева.
Версай, в целите му помпозност и величие, ни посреща с отворени врати още с пристъпването в театралната зала, давайки обещания за грандиозна премиера. Именно дворецът е мястото, където Молиер представя своя текст за първи път. Тогава произведението му среща сериозен отпор от страна на религиозни организации, покровителствани от самата кралица майка Анна Австрийска. Така
цензурата отваря необятната си паст и почти поглъща представлението,
което дори и след промени от страна на автора е забранявано неколкократно. Впечатляващо е усърдието, с което Молиер продължава се бори за “живота” на своето произведение, за да достигне то до днес – в обогатен (първоначално е било само в 3, а не в 5 действия) и още по-завладяващ вариант.
Суматоха, викове и разправии мигновено ме разсейват от размислите ми относно цензурата през XVII век. Осветление – работи, мултимедия – работи, а екипът – готов да ни отвее с таланта си.
Сблъскваме се със семейството на Оргон (Александър Кадиев), което още в първите сцени акцентира върху проблематиката, която ще наблюдаваме по-късно в пиесата. Г-жа Пернел (Таня Пашанкова) е възрастна дама, която е така силно запленена от Тартюф (Леонид Йовчев) – уж набожен измамник, който се е настанил в дома на сина ѝ, че преценката ѝ за действията му е напълно замъглена. Тя може и да не е способна да прозре истинските намерения на госта, но пък умело “чете” всички членове на семейството си.
Паралелът е главозамайващ, може би леко тъжен, но и замислящ.
Често, когато се окажем засрамени, наранени или измамени, започваме да търсим вината за случилото се в човека срещу себе си. Чудно ми е обаче защо почти никога не обръщаме поглед навътре в себе си, за да потърсим причините, довели до конкретната ситуация. В случая г-жа Пернел еднолично решава да притъпи всеки един знак за лицемерието на Тартюф и да го
издигне до пиедестала на едно богопомазано същество, вероятно привлечена от мнимите му добродетели.
Според Фройд “човек е несъвършен, както в първия си ден”. Може би затова нямаме право да виним нито нея, нито пък него за действията им?…Та нали все пак са хора – прието е за нормално понякога да грешат или бъркат в преценката си.
Какво тогава различава добрия от лошия човек? –
Бих казала склонността им да признават грешките си и да искат прошка за стореното.
За разлика от своите домакини, Тартюф е изкусен лъжец и измамник – човек, който се възползва от добрината на останалите и е готов да потъпче щастието им, за да постигне целите си. Списъкът с провиненията му не свършва само до разделянето на дъщерята на Оргон – Мариана, и възлюбения ѝ Валер (Богдан Бухалов). Той опитва да прелъсти и съпругата на покровителя си – Елмира (Цветина Петрова).
Тартюф е безскрупулен и с лекота влиза в ролята на близък приятел и довереник
на всеки в дома. Обитателите му се оказват по-прозорливи, отколкото е очаквал…или поне някои от тях.
След всички предателства Оргон продължава да бъде обсебен от госта си, “глух и сляп” по отношение на случващото се под собствения му покрив. Той не само не се вслушва в думите на брата на съпругата си – Клеант (Христо Пъдев), по адрес на измамите на Тартюф, но и в тези на собствения си син Дамис (Георги Кацарски) и дългогодишната домашна помощница Дорина (Христина Караиванова).
“Не ми трябва семейство, нямам нужда от децата си”, тежестта на думите му отеква в пространството. Моралният му катарзис е в своя пик. Може ли човек да върне подобни думи назад, да се извини и признае вината си, да получи прошка? Разберете на 24 януари в Малък градски театър “Зад канала”.
