„Любовта е единственото нещо, което расте, когато е споделено.“ – пише френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Но когато не намира отклик, тя не изчезва – а бавно се превръща в
„кръвоизлив, който не спира“ за този, който обича, както казва писателят Мишел Уелбек.
Премиерата на моноспектакъла „В областта на сърцето“, изигран от талантливата актриса Силвия Петкова на сцената на „Театро отсам канала“, ни разкрива психологията на една жена с разбито сърце,
чиито мечти и надежди, че е намерила единствения, са се превърнали в пепел.

Потънала в мъка, нейното единствено спасение е алкохолът, който отвежда съзнанието ѝ в недалечното минало, там, където е била щастлива, красива, влюбена. Но неочаквано съобщение от бившия ѝ любим я изправя пред
труден избор – да поеме риска да го види отново или да продължи напред към неизвестното бъдеще...
Всеки от нас поне веднъж в живота си е попадал в подобна дилема. В такива моменти битката между емоциите и разума е безмилостна, а мислите ни се въртят в омагьосан кръг от спомени и казани или пък неизказани думи.
В този хаос човек е готов на всичко, за да намери верния отговор.
Силвия Петкова в ролята на младата, красива и артистична Мона търси своя чрез карти – така наречените
„ангелски карти“, по които днес много млади момичета се допитват до съдбата.

Но вместо да ѝ помогнат да направи по-лесен избор, картите я отвеждат на различни места – ту в бар, ту на дансинга или в най-съкровената зона в областта на сърцето, където като ехо отеква само едно име – това на нейния бивш любим.
„Как едно име се превръща в център на твоята вселена? Защо всеки път, когато го изречеш или чуеш, потреперваш?“
– тези и още много въпроси героинята изрича на глас, докато сменя тоалет след тоалет пред многобройната публика в залата. Въпроси, които по-често жените си задават, но никога не изричат пред мъжете си. Поднесени с остроумие и хумор, всеки следващ, базирани на текстове от Яна Борисова и режисирани от Димитър Коцев – Шошо, успяха да предизвикат смях, сълзи – или просто да ни накар да чувстваме на една честота с женската чувствителна душа.
„А понякога не е достатъчно само да чуем думите на глас, трябва и да ги видим написани“ – каза една дама на приятелката си.
В този момент Мона извади своя дневник – записки, водени всеки месец след раздялата. Слушайки внимателно всеки ред, си помислих, че неслучайно психолозите казват, че писането лекува болката. Може би, връщайки се към преживяното и препрочитайки онова, което сме чувствали,
най-добре разбираме какво е простимо и какво не – след като времето вече ни е излекувало, дори и да е оставило белези.

„Любовта е ценна, колкото живота“ – разсъждаваше на глас героинята, след като изпълни впечатляваща хореография на сцената. В този момент цялата публика замръзна, а Мона продължи разказа си за петте етапа на скръбта, описани от д-р Елизабет Кюблер-Рос – пионер в изследванията на преживяванията близо до смъртта: Отричане, Гняв, Сделка, Депресия, Приемане.
Със сигурност всеки с разбито сърце преминава през тези етапи, но
малцина осъзнават къде се намират в тази пирамида и дали изобщо ще успеят да я извървят докрай
– процес, който французите буквално наричат „траур“. Ами ако някой остане завинаги в един от етапите? Ако никога не намери сили да продължи напред и да отвори сърцето си за нова любов?

„В областта на сърцето“ е едно пътуване изпълнено с много нюанси из лабиринта на любовта, където се преплитат романтика и жестокост, нежност и срам, удобство и неудобство. Това е една своеобразна дисекция на най-съкровеното чувство, пречупена през емоционално интелигетната призма на целия творчески екип. Спектакъл, който докосва душата и те кара да напуснеш театралната зала променен.
Това е една история за вечния сблъсък между мъжката и женската гледна точка, която ни напомня, че дори когато вярваме, че всичко е загубено, именно тогава животът ни разгръща
нова чиста страница, готова да бъде изписана с нови грешки и нови красиви и нетолкова думи.
За да разберете за какво говоря и да научите повече за „областта на нашите сърца“ от Силвия Петкова, можете да откриете билети ТУК.