Всеки Хамлет, всеки Отело, всеки Венециански търговец се преоткрива наново с интерпретацията на своето поколение. Затова и Шекспир е неизчерпаем като идентификационни кодове на обществото и взаимоотношенията, без които не можем да си обясним света. И никое общество, и никое поколение не може да разтълкува само себе си и процесите, които го саботират или надграждат без да мине проверката на вечния драматург.

А тя сякаш става все по-обезпокоителна. Все по-опустошителна за личността сама по себе си, за нейните социални капани и невъзможни опити да доближи другия. Ако си позволим и едно още по-смело твърдение – Шекспир със своята архетипна структура става

все по-труден за дефиниция от съвременните хора, и поради това – все по-необходим.

Той е и, все по-необходим на българската сцена, заради силата му да поясни, подреди, да прибере в цялост объркания човек. Объркан и заклещен от конфликтите на идентичността си, от споровете на идеологията. От етническите си и културни различия. И най-вече от това – кой е в действителност и по-страшното: какво се случва с него, докато чака свише отговора на предишния въпрос.

Писана в края на XVI век, “Венецианският търговец” не случайно е определяна като една от най-трудните шекспирови пиеси, защото част от темите й са в това минно поле на идентичността и идеологията. В допълнение, тя носи в себе си

блатните води на ирационалното.

На стихийната, непостоянна и първична природа на човека. В тази пиеса просто подтекстът е ключът, въобще, към цялото й оправдание да бъде на сцена, да има сценичен живот.

От два дни режисьорският прочит на Явор Гърдев на “Венецианският търговец” е част от репертоара на Народен театър “Иван Вазов”. Мощен, амбициозен, провокативен и труден е спектакълът, който може да очаква публиката. Достатъчно смел и зрял като послания. И, разбира се – удоволствието от отличната работа с актьорите, готови да преминат през трагедията и комедията като

чистилище с надпис едновременно вход-изход.

Самуел Финци, Радина Кърджилова, Александър Тонев, Пламен Димов, Павел Иванов, Владимир Пенев и др. са част от актьорския екип, с който Явор Гърдев работи. И всички те – принадлежни, верни и свръх концентрирани в тази сценична мета реалност. Мета реалност на много нива, но и за всички нас ежедневно реалността бива

премоделирана от технологии, различни езици и митология.

Взаимоизключващи се, взаимозаменяеми.

Всичко изброено влиза във “Венецианският търговец” на Явор Гърдев в допълнение и в нов превод на шекспировата пиеса от проф. Александър Шурбанов.

Негов беше и преводът, който режисьорът използва в друга своя шекспирова постановка – “Хамлет” преди десетина години отново на сцената на “Народния театър”. Направени са и преводи на юдео-испански, арагонски и арабски за постановката. Важно е да се отбележи и шеметната артикулация на актьорите с тях. Многоезичието, носи, разбира се, много метафори – особено днес, но по-важното е, че в този спектакъл езикът придобива телесност.

Превръща се в средство и за разруха, и за съзидание.

Оттук нататък е публиката. Нейна е задачата да тълкува видяното, да го осмисли и да се припознае.

Да се подготви да го гледа, преди да го гледа,

защото “Венецианският търговец” предполага подготовка. От една страна, заради твърде богатия на интерпретации и подводни значения текст на Шекспир. От друга страна, заради твърде богатия на интерпретации и подводни значения прочит на Гърдев.

И накрая – бездиханната възхита от мащаба на Самуел Финци.  Актьор – монолит, безкомпромисно автентичен. Той е,

без съмнение, центробежната сила

на „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев. Най-вероятно и срещата между двамата е голямото събитие от сцената. Не по-малко трудна е и задачата на Радина Кърджилова – блестяща в своето изпълнение.

Представлението е три часа – но те не тежат, а всмукват. А и, както стана дума по-горе, ако си тръгнал да гледаш този спектакъл, най-вероятно си готов за него. А щом си готов за него – значи си готов да те счупи и така да ти даде повече кислород.