От 9 до 19 май София е танц благодарение на международния фестивал "Антистатик". Шестнадесетото издание събира артисти от 10 държави, сред които Румъния, Германия, Финландия, Нидерландия, Полша, Украйна. Сред тях е и енигматичният Тиан Ротевел, който на 12 май ще остави публиката "Без дъх".
Ротевел завършва музикална композиция в Кралската консерватория в Хага и танц и хореография в HZT UDK Berlin. В работата си често прилага „самокомпозиции“ и следва логиката на звука при създаването на танц, където звукът и движението са едновременно процеси, които могат да се превърнат в смисъл, но също така могат да се материализират в усещане.
artportal.news се свърза с него за повече подробности.
- Тиан, разговаряме с вас ден след старта на "Антистатик". Какво очаквате от събитието?
- Харесвам слогана му „Моят танц, моето тяло“. Да гледам изпълнение на живо за мен е политически акт. Защото присъствието на зрителя на практика афектира живото изкуство, което се случва пред него. Това е по-скоро интимен процес на жестови и интелектуален обмен. „Моят танц, моето тяло“ може да бъде тълкувано и като „Нашият танц, нашето тяло“. Намирам за изключително важно да танцувам вкъщи, когато никой не ме наблюдава. Така се свързвам с моят танц и моето тяло. В същото време, такова солово изпълнение в домашни условия може да има масов ефект върху публиката. Надявам се "Антистатик" да провокира постоянна танцувална треска както в рамките на фестивала, така и в целия град.- Кога открихте, че танцът е вашето призвание?
- Като дете попаднах на статия, в която шофьор се разминал като по чудо с жестока травма в катастрофа, защото слушал касета с инструкции за релаксация. От тогава не спирам да движа тялото си в опит да „катастрофирам“ и да съм колкото се може по-спокоен преди сблъсъка. Случката със шофьора ме разтърси до клетъчно ниво. Въпреки това мина доста време, преди да стъпя на дансинга.- На каква възраст дебютирахте пред публика? С какъв проект и какво си спомняте като усещане от този момент?
- Започнах да танцувам на 25. Първият ми проект беше „Сладка треска“, която представихме в Словения заедно с Тина Валентин, Ясмина Кризей и Нина Фаждига. Трябваше да направя скоклив и ходещ танц. Издразних се, че съм толкова вглъбен в себе си, но драматурга Игор Добричич ме посъветва да използвам чувството като ракета-носител за емоцията и да включа очите в хореографията. И така се научих да превръщам всяко чувство в инструмент за танц.- Каква е вашата дефиниция за пърформанс?
- Още нямам такава. Но харесвам схващането на Стив Пакстън за пърформанса като продължение на играта и теста, на който подлагаш тялото си като дете. Тогава чрез играта учиш доста за себе си и разбираш как да използваш тялото си. И да живееш комфортно в кожата си.- Как се подготвяте за всеки свой проект?
- Имам си обсесия, която ме зарежда с енергия. Нещо, което правя, или чета, и нямам търпение да повторя на следващия ден. Опитвам едно елемнтарно движение в студиото и не спирам да го отработвам пак и пак. Постепенно с времето материала се натрупва и сам очертава сложността си. В моя случай аз трябва да направя първата стъпка, да неля основата, за да мога да въвличам и други в проекта.- През 2011 стартирахте световна обиколка с „Душеизстисквачка“. Как се промени работата ви от тогава?
- Цялото преживяване ми показа верния формат, в който мога да комбинирам по ефектен начин моята музика и танцувален пърформанс.- Партнирали сте си с хореографа Джереми Уейд. Как ви повлия той?
- В огромна степен! Практиката на Джереми е с фокус върху движещото се тяло като точка за трансформация. Да прегърнеш всяка провокирана реакция, докато се движиш и й даваш имена.- В рамките на „Антистатик“ ще представите „Без дъх“. Какво търсехте като краен резултат, докато изграждахте спектакъла?
- Не исках да затварям спектакъла с начало, кулминация и край. За това използвах тялото си като музикален инструмент в проект, в който създаването и споделянето на танца е изкуство само по себе си.
