На 25 септември излиза от печат „Единайсетият час“ на носителя на престижната награда „Букър“ Салман Рушди, определена от сп. „Ню Йоркър“ като „Най-добрата книга на годината“. Преводът е дело на Надежда Розова, а корицата е изработена от Стефан Касъров, съобщава издателство „Колибри“.
„Единайсетият час“ събира пет по-кратки прозаични форми – разкази и кратки новели, в които Салман Рушди насочва поглед към последното действие в живота. Носталгичните и магични истории, наситени с кафкианска образност, се разгръщат в три държави – Индия, Англия и Америка. Те преплитат културни специфики и пластове, подреждат галерия от незабравими образи и дори дръзват
да представят смъртта не като обективен край, а като събитие с личното участие на умиращия.
Неподражаемият език на Рушди, притежаващ силата да преобразява, придава на гласа на автора жизнеутвърждаващ тон, макар погледът му да е насочен към края на човешкия земен път.
„Приспособяваме ли се към смъртта, или се бунтуваме срещу нея? В умозрителен покой или в бурен гняв прекарваме своя „единайсети“ час? Как постигаме удовлетворение, когато не знаем края на собствената си история? Такива въпроси задава Рушди. А ние се питаме какво представлява тази книга – сбогуване или разчистване на пътя за нещо съвсем ново?“ – пишат от издателството.
Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с историческа фикция, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни,
а иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата през 2007 г. Във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, а по-късно е избран и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар, клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008) и „Градът на победата“ (2023).
