Актьорът и режисьор Ивайло Христов бе удостоен с наградата „Аскеер“ за цялостен принос по време на церемонията, която се проведе преди броени часове в Театър „Българска армия“. Разпознаваем сред българската публика като водещо име в театъра и киното, той е сред малцината български режисьори с официално предложение за „Оскар“ в категорията за най-добър международен филм.
Освен това, Христов има специална роля и в учредяването на „българските Оскари“. Заедно с Мимоза Базова и Георги Новаков създават наградите „Аскеер“ - идея, родена през 1991 година между репетиции и разговори в Театър „Българска армия“.
Снимка: Цветомира Койчева
Приемайки почетната статуетка от своя дългогодишен колега и приятел Васил Михайлов, обграден от множество колеги и студенти, обичаният професор и талантлив артист сподели с усмивка, че се е почувствал леко неудобно от новината за наградата за цялостно творчество, защото „тепърва започва“ да твори.
„Гордея се страшно с моите студенти и ги обичам“, благодари той на всички, които са били част от творческия му път до тук. Много от тях, просълзени от радост, отвърнаха с един глас: „И ние ви обичаме!“
След този емоционален момент в залата, който докосна всички ни, си откраднахме няколко минути с Ивайло Христов, за да го поздравим и да му зададем няколко блиц въпроса. Нека да видим с какво още ще ни изненада...
- Като основател на театралната награда „Аскеер“ – символиката ѝ за мен е…
- Добро за другите.
- Най-важното качество, което трябва да притежава човек, занимаващ се с театър, е…
- Да умее да обича.
Снимка: Искра Ангелова
- Първият път, в който застанах пред камера…
- Щях да умра от страх.
- Театърът на нашето време е…
- Еклектичен.
- Ролята, която ме накарала да бъда по-добър човек, е…
- Тя не е една, но може би една от най-запомнящите се е срещата ми със Самюъл Бекет, след която мирогледът ми определено се разшири.
- Най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправял като режисьор, е…
Снимка: Цветана Бонева
- Заснемането на последния ми филм - буквално за 10 дни.
- Подбирам в екипа, с който искам да работя, …
- Само приятели.
- Най-голямата смелост, която можеш да проявиш в изкуството, е…
- Да се качиш на сцената и да получиш „Аскеер“… Умрях от страх (смее се).
