„Актьорството е да се изгубиш в ролята, да донесеш цял свят на сцената“, споделя американският актьор Боб Оденкърк. Калин Врачански безспорно умее да постигне тази алхимия не само на сцената, но и пред камера, създавайки със своя талант безкрайни светове, които запленяват мигновено погледите на публиката и я карат да жадува за още и още хиляди парченца изкуство.
Снимка: Драматичния театър "Стоян Бъчваров"
В театъра той ни разказва истории, които са се запечатали в паметта на поколения. Калин ни отвежда в дълбоката самотност на личността в капиталистическото общество чрез образа на Борис Морев от романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Съживява пред очите ни непоколебимия в стремежа си към отмъщение Едмон Дантес от незабравимия „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма, както и безскрупулно амбициозния Жорж Дюроа от „Бел Ами“. Съвсем наскоро го видяхме и в ролята на справедливия султан Джем от романа на Вера Мутафчиева – персонаж, който ни кара да се замислим какво би се случило, ако в света около нас и особено в самата власт думата „братство“ наистина беше станала водеща ценност.
Преди седмици той ни отведе зад кулисите на тези мащабни и многопластови превъплъщения – можете да се потопите в тях ТУК. А сега, по традиция, ще добавим и няколко блиц въпроса, за да ви предоставим възможност да уловите още от Калин Врачански извън сцената и да се потопите в света, в който много би искал да ни се случи тук и сега в нашата пъстра реалност.
- Да си Калин Врачански означава…
- Да нямаш свободно време.
- Актьорската професия ме научи…
- На постоянство.
- Песента, с която често започвам сутринта с се казва…
- В момента е „Паячето малко, полазило чешмата“ (пее).
Снимка: NOVA
- Между всеки дубъл…
- Спя.
- Човекът, на който вярвам безусловно е….
- Майка ми.
- Ако бях се родил в чужбина….
- Бих искал да кажа, че животът ми можеше да бъде по-добър, но няма как да разберем.
- Изпитвам ,,Съмнение“, когато….
- Работя.
Снимка: Диви и щастливи - Wildlings/Facebook
- „Диви и щастливи“ и по-малко малко…
- Безразсъдни.
- Най-голямото ми постижение е….
- Дъщеря ми.
- Колкото по-красив е един актьор, толкова…
- По ще му е трудно.
Снимка: Драматичен театър "Никола Вапцаров"
- В очите на публиката пред мен откривам…
- Истината.
- Бих могъл да живея без изкуство, ако…
- (Дълго мълчание)...Не бих могъл!
- „И все по-ясно виждам, че светът около нас…“...
- Иска ми се да кажа, че става по-добър, но уви е сякаш все по-сив. Бих искал вече да преминем от пролет към лято – и не говоря за сезоните, а за отношенията между хората.
