Това не е едно от стандартните БЛИЦ интервюта, които сте свикнали да четете. Румен Угрински е твърде сладкодумен, за да побере мислите си и спомените си в едва няколко думи...или както се казва - той е събеседник мечта за всеки един журналист. Въпреки натоварения си график - той успя да ми отдели час от времето си и да си поговорим надълго и нашироко за детството му, годините във ВИТИЗ и сцената, която толкова много обича. Румен Угрински и театърът се „срещат”, докато актьорът все още е дете, но още тогава в него нямало и капка съмнение, че това ще бъде творческият път, по който иска да върви през целия си живот. Днес той пее, танцува, разсмива - вълнува малки и големи от сцената и екрана, а вече и от сайта на Art Portal News. Преди да пристъпите към четенето на това необикновено БЛИЦ интервю, можете да прочетете и целия ни разговор ТУК.
- Най-яркият ми спомен от детските години е…
- Сутрешното ставане. Мама ми пееше песничка, за да ми помогне да се разсъня. Когато сядах да закусвам преди училище, винаги звучеше радиоточката. Чуех ли мелодията на едно от предаванията, знаех, че вече закъснявам за училище. През първия час все още спях, събуждах се едва към втория. Имах чудесно детство.
- Най-голямата беля, която съм правил като дете, е…
- Бягството от училището ми в Благоевград по време физзарядка. Единият от класовете излезе, а останалите го последвахме. Спомням си как учителите ни гонеха по улиците и ни молеха да се върнем. Ние обаче напуснахме дружно - беше ярък и масов протест срещу този ужас - да си на училище рано сутринта.
- Ако не бях станал актьор, вероятно щях да работя като…
- Някакъв вид изследовател на животните. Преди години четях научни книги и изследвания за индивидите в различните части на света. Имаше период, в който много исках да се включа и в доброволческата програма на National Geographic, по време на която те изпращат за 4-6 месеца да помагаш на осиротели шимпанзета и орангутанчета да се приспособят към самостоятелния живот в джунглата. И до ден днешен любовта ми към животните остава силна.
- Най-добрият учител за актьора е…
- Животът. Има толкова ярки персонажи по улиците, от които можем да черпим вдъхновение.
- Веднъж, когато пътувахме за представление,…
- Не успяхме да го осъществим. Трябваше да направим 10-дневно турне в Германия, Австрия, Швейцария и Белгия. Властите обаче не ни допуснаха в Швейцария - законите бяха твърде строги.
- За да бъде един артист успешен, трябва…
- Да бъде верен на себе си и да има талант.
- Заради роля се научих да…
- Пея, макар че често го правех и по време на обучението си във ВИТИЗ. Бяхме много пеещ клас, преминавахме от народни към оперни и стигахме чак до джаз песни. Години по-късно отново ми се наложи да се върна обратно към пеенето заради два мюзикъла, в които участвам - „Спондж Боб” и „Авеню Q”. Децата се забавляват изключително много, когато ги гледат. Имаме банда, която свири на живо, ние също пеем в реално време. Имахме сериозна подготовка в продължение на 2 месеца - разучавахме парчетата и развивахме гласовете си.
- Когато не съм на сцената или снимачната площадка, обичам…
- Да гледам филми или вкъщи, или в киното. Скучно ми е да ходя сам, затова често каня приятели да се присъединят. Осъзнавам, че съм нямал почивен ден от 2 месеца и скоро не се е случвало да отида на кино, а доскоро нямаше месец, през който да съм пропуснал. Разтоварвам се и когато чета или просто си почивам у дома.
- Специалист съм в приготвянето на…
- Много неща. Майка ми е невероятен готвач. Може би, гледайки я, съм развил този афинитет към готвенето. За съжаление, вече не ми остава много свободно време, в което да го правя.
